Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.

Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория - през 1903 година Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 година. Всички останали наградени са мъже. Само Джон Бардин получава отличието два пъти. Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.

Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.

През последните години лауреати на Нобеловата награда за физика са:

2001 г. - Ерик Ал Корнел, Карл Е. Виман - САЩ, и Волфганг Кетерле - Германия

- за откриването на ново състояние на материята, което позволява да се измерват много малки разстояния с изключителна точност, както и размерите на микроскопични предмети.

2002 г. - Реймънд Дейвис младши, САЩ, Рикардо Джакони, САЩ и Масатоши Кошиба, Япония

- за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.

2003 г. - Алексей А. Абрикосов, Русия-САЩ, Виталий Л. Гинзбург, Русия, и Антъни Дж. Легет, Великобритания-САЩ

- за трудовете си по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.

2004 г. - Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек, САЩ

- за трудовете си върху елементарните частици кварки, по-специално за изследванията на силите, които доминират в атомните ядра, действайки между кварките в протоните и неутроните.

2005 г. - Теодор Хенш, Германия, Джон Хол, САЩ

- за приноса им към създаването на лазерната спектроскопия с висока разделителна способност;

- Рой Глоубър, САЩ

- за приноса му към квантовата теория на оптичната кохерентност и за работата му върху теоретичното описание на поведението на светлинните частици.

2006 г. - Джон Мейдър и Джордж Смут, САЩ

- за работата им, позволяваща да се проследи развитието на Вселената и да се разбере процесът на възникване на Космоса, на галактиките и звездите.

2007 г. - Албер Фер,Франция, и Петер Грюнберг, Германия

- за откриването на "гигантското магнитосъпротивление" - за технология, използвана за четенето на информация от компютърен харддиск, позволила радикалната миниатюризация на твърдия диск през последните години.

2008 г. - Макото Кобаяши, Япония

- Тошихиде Маскава, Япония

- Йоичиро Намбу, САЩ

- Йоичиро Намбу за откриването на механизма на спонтанно нарушената симетрия в субатомната физика;

- Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетрия, която предсказва съществуването на най-малко три семейства кварки в природата.

2009 г. - Чарлз К. Као, Уилард С. Бойл и Джордж Смит, САЩ

- Чарлз Као е отличен за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация.

- Уилард С. Бойл и Джордж Смит получават Нобелова награда за изобретяването на CCD-сензорите.

2010 г. - Андре Гейм, Холандия, и Константин Новоселов, Русия, Великобритания

- за новаторски експерименти във връзка с двуизмерния материал графен.

2011 г. - Сол Пърлмутър, САЩ, Брайън Шмит, който е с австралийско и американско гражданство, и Адам Рийс, САЩ.

- за откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдаване на далечни свръхнови.

2012 г. - Серж Арош, Франция, и Дейвид Уайнленд, САЩ

- за работата им в областта на квантовата физика - за новаторските експериментални методи, позволяващи измерването и манипулирането на индивидуални квантови системи.

2013 г. - Питър Хигс, Великобритания, и Франсоа Енглер, Белгия

- предсказват съществуването на загадъчния Хигс бозон

- частицата, която обяснява защо материята има маса.

2014 г. - Исаму Акасаки и Хироши Амано, Япония, Шуджи Накамура /американски гражданин, роден в Япония/

- изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.

2015 г. - Такаки Каджита, Япония, и Артър Б. Макдоналд, Канада

- за осцилациите на неутриното, които показват, че има маса.

2016 - Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн, и Джей Майкъл Костерлиц

- за теоретични открития на топологични фазови преходи и топологичната материя.

2017 - Райнер Вайс и Бари Бериш с Кип Торн

- за решаващ принос към наблюдението на гравитационни вълни, предречени от Алберт Айнщайн.

2018 - Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд

- за революционни изобретения в областта на лазерните технологии.