Her, 2013

Могат ли роботите да ни избавят от самотата

Набиращият все по-голяма култова популярност филм "Тя" на Спайк Джоунз, а и последният роман на Иън Макюън "Машини като мен" разработват темата за любовта между хора и машини, както на емоционално, така и на физическо ниво. Вероятно мнозина намират едно подобно допускане за странно, плашещо, нередно и дори отвратително, но това не отменя факта, че рано или късно човечеството ще започне да се сблъсква с този проблем. Дори е възможно вече това да е започнало да се случва.

В глобален мащаб културната и социална парадигма се променя със светкавични темпове. В момента разполагаме с множество начини, чрез които да насочваме емоциите си към машини, а те да ни отвръщат със същото – чатботове, кучета роботи, еротични компютърни игри, множество симулатори на интимни партньори, които стават все по-популярни в Азия, да не говорим и за висотите, до които са достигнали механичните секс заместители. Официалният термин за любов и секс между хора и машини е "теледилдоника" и с него се описват случаите, в които антропоморфни роботи или аднроиди и машини осигуряват интимна компания на хора. И макар подобно нещо да изглежда неестествено, според направено през 2017 г. проучване, половината от запитаните пълнолетни американци смятат, че след 50 години сексът с роботи ще бъде обичайна практика.

Адроидите вече са обект на ожесточени културни и морални дебати. Стигна се дори дотам, че през 2015 г. антропологът Катлин Ричърдъс започна кампания за тяхната забрана. Тя се позовава на факта, че те могат да се превърнат в инструмент за обективизация и поставяне в неравностойна позиция на човешкото (най-често женското) тяло. В допълнение на това те биха могли да кодифицират расизъм и сексизъм, както и да размият границите на съгласието за интимност. Или иначе казано – да карат определени хора да смятат, че след като безнаказано можеш да се държиш неуважително и жестоко с роботи, можеш да го правиш и с хора.

Преди две години пък се формира неочаквано обединение между сексолози и хора, занимаващи се с роботика под формата на Фондация за отговорна роботика. Голяма популярност доби техният доклад – "Нашето сексуално бъдеще с роботите". В него се посочват опасностите от изпадането в прекалена зависимост от компанията, която могат да осигурят машините, особено при отхвърлени млади мъже.

Опасенията от комбинацията между самота и секс андроиди не са безпочвени. След като могат да бъдат продавани на частни лица при относителна поверителност, те лесно могат да изпратят собствениците си на границата на практики, които иначе биха били осъдителни и неприемливи. Липсата на последствия, след като тук става дума за вещи, а не за одухотворени същества, биха развързали, образно казано, ръцете на хора, които иначе не биха посмели да се отдадат на сексуалните си желания.

Всъщност въпросът, който трябва да си зададем, е не дали е нужно, а как да се справим с евентуалните проблеми при употребата и злоупотребата с роботи за сексуални цели. С оглед на ролята, която технологиите заемат в живота ни, но и на непрестанно увеличаващата се самота в съвременното общество, просто не можем с лека ръка да пренебрегваме бъдещето на андроидите или да се успокояваме, че техните потребители ще бъдат изключение. Според изследване от 2015 г. на доктор Холт-Лънстад, професор по психология към университета в Бирмингам, в момента самотата е глобална епидемия особено в развитите страни. Хронично самотните хора страдат от по-голям риск от диабет и високо кръвно налягане, но и от по-ранна смърт и наднормено тегло.

Неслучайно според организациите за защита на правата на човека наказанията, които включват насилствена самота, се смятат за "жестоки и нехуманни" – те лишават хората не само от компанията на околните, но и от индивидуалното възприятие за личност и водят деструктивно и автоагресивно поведение. Така, макар да крият множество рискове, андроидите могат да се окажат неочаквано решение за определени социални и дори здравословни проблеми.

Обучаващите се машини, софтуерът за възпроизводство на реч и лицево разпознаване, изкуственият интелект в момента са в своя разцвет и е вероятно съвсем скоро да имаме машини, които да са способни да разпознават човешките емоции и да реагират адекватно спрямо тях. Какви обаче ще бъдат предизвикателства, когато роботите започнат да се превръщат в решение на проблема със самотата, пък било то и временно.

Преди всичко трябва да се отбележи, че самата идея за използването на андроиди компаньони, все още е публично заклеймявана и до голяма степен табуизирана. Хората, които ги употребяват, са принудени да го правят тайно, защото се страхуват от порицание, заради чувство за вина и срам, като това в най-голяма степен важи за младите мъже. Нормално е чувство за срам да съпътства подобни интимни практики, които всъщност преодоляват границата между самотата и технологичното развитие, но това не бива да става причина за крайна изолация. Голяма част от тези потребители формират затворени общности, в които споделят своите преживявания и търсят съвети и разбиране. Стигматизирането и капсулирането на потребителите обаче ни лишава от обществен дебат, благодарение на който да могат да бъдат разграничени лошите от добрите практики в тези посока. В допълнение – това е напълно контрапродуктивно, защото допълнително засилва изолацията и чувството на самота на хора, които са прибегнали до технологиите именно по тези причини.

Една от най-тежките обществени реакции по отношение на интимния живот на човек, пък бил той и странен, е насилственото вменяване на чувство за срам и вина. Срамът е като остра кама, която се забива директно в сърцето и кара човек да се затваря все повече и повече в себе си, да отказва да общува с околните и рано или късно да заживее в свой собствен свят. За съжаление, много често този свят може да се окаже патологичен, дори и когато първоначално предпоставките не са били такива. Така се създават тайни или нелегални общества, а в тях попадат хора, които при други обстоятелства и по-голяма обществена толерантност биха функционирали като нормални членове на обществото.

Другата важна стъпка, която върви успоредно с преодоляването на срама, е ограничаването на потенциалните вреди. Подобно на страдащите от зависимост, хората в тежка самота имат нужда от подкрепа, терапия и методи за социализация, които не могат да бъдат осигурени, ако проблемът не е ясно дефиниран. Тази стъпка е много важна, защото проблемът при заместването на човешкото общуване с андроиди не е в самите машини, а в нуждата, която е довела до тяхната употреба. Забравянето или порицаването на интимните отношения с машини в бъдеще няма да намали тези случаи, а точно напротив. Естествено, това да имаш връзка с робот, не е толкова опасно, колкото да имаш проблем с наркотици или алкохол, но също може да повлияе негативно на живота, най-малко защото може да се окаже пречка за създаването на връзка с друг човек.

Най-важно във времето, което ни остава преди андроидите да започнат да играят по-голяма роля в сексуалния живот на младите мъже и жени, остава да подготвим неосъдителни и стигматизиращи начини за преодоляването на този феномен или за неговото практикуване по безопасен и достоен начин.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види