Снимка: Stephen Pedersen

Мъдростта на вековете: притча за колибрито

Преди време разсъждавах върху това, че за определени ситуации е важно да се научим да се отказваме. Крилатата фраза гласи:

"Избирай мъдро битките, които водиш. Понякога вътрешният мир е по-важен от това да си прав!"

Но всъщност да се отказваме от ненужни битки е също толкова важно, колкото и да не го правим при трудни сценарии. Как обаче да направим избора? Може би той се корени в увереността, че действията ни въпреки всичко имат смисъл. Дори когато ситуацията изглежда напълно безнадеждна.

И понеже човек помни истории, нека навлезем заедно в една, която ни дарява мъдрост и решителност.

Разнообразие от дървета, растения, животни и птици имало в една вековна гора. Животът си течал според природните закони, сезоните се сменяли един след друг. Най-тежко било, когато настъпвала сушата и заплахата от пожари била голяма. Веднъж огън избухнал и в нашата гора. Той бързо се разраснал, а уплашените животни започнали да бягат, за да спасят живота си. Едно колибри, вместо да ги последва, се обърнало и полетяло към близкия водоем, напълнило човката си с вода и започнало да гаси пожара. Но колко можело да пренесе – миниатюрна капчица вода, затова отивало и се връщало отново и отново. Усърдният му труд с нищо не допринасял за потушаване на пламъците, но то не се отказвало.

Другите животни - лъвове, жирафи, слонове, птици се чудели на упоритостта му. За тях всичко било изгубено и друго не им оставало, освен да потърсят нов дом. Затова попитали колибрито:

- Какво правиш? Защо не бягаш да спасиш живота си?

Колибрито спряло за миг, погледнало приятелите си и казало:

- Моето гнездо, моят живот са в тази гора. Няма да си простя, ако не се опитам да я спася. 

-  Но какво правиш ти? Как с няколко капки ще загасиш пожара?!

- Може да сте прави – отвърнало колибрито, но аз няма да се откажа. 

И продължило да носи вода. Решителността на колибрито накарало животните да се замислят и те си дали сметка, че усилията на един може да не са достатъчни, но ако всички започнат да носят вода, ще спрат огъня. Така и направили, борбата с пламъците продължила дълго, но гората била спасена.

Всички изпадаме в тежки ситуации, които изглеждат неразрешими. Най-лесно е да се откажем дори с цената да изгубим всичко. Историята с колибрито ни учи друго. Впрочем притчите и легендите са служели именно за това – да посочват верния път, да дават кураж и са били използвани като народна психотерапия във всички култури.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види