Вероятно вече всички сте чували за Ефекта Дънинг-Крюгер, заради който хора без талант мислят, че могат да пеят, че работят перфектно с Фотошоп или че са научили английски. Но може би не знаете, че психологическата склонност за преувеличаване на личните възможности е характерна черта за всеки един от нас. В една или повече сфери човек страда от Ефекта на Дънинг-Крюгер, защото има липси, за които не си дава сметка.

Това, което е още по-интересно, обаче е, че колкото по-голям е дефицитът на опит и осведоменост, толкова повече си вярваме. Отговаряли ли сте си честно на въпросите: Дали наистина сте добри в това, с което се занимавате; Колко добри сте, например в управлението на финансите си; По-интелигентни ли сте от вашите познати? Правилната оценка на уменията не само може да повиши самочувствието ни, а и да ни насочи кога може да се доверяваме на личното си мнение и кога да потърсим съвет.

Психологическите изследвания показват, че масово не се справяме добре в поставянето на точна самооценка. Хората или се подценяват, или се надценяват, но в повечето случаи проявяват илюзорно превъзходство. Убедени са, че са по-добри от другите и то в степен, която не отговаря на реалността. Тази тенденция не е отчетена единствено при необразовани хора с ограничени интелектуални възможности, а при дипломирани специалисти, при които също е забелязан уклон към превъзнасяне.

Когато програмисти от две компании били помолени да оценят своята работа, 32% от служителите на едната компания и 42% от служителите на другата се оценили с отличен. В друго изследване 88% от шофьорите в САЩ са считали, че притежават шофьорски умения над средностатистическите. И това не са необичайни резултати. Заложена ни е вярата, че сме по-добри от другите – по морал, здраве, дарби.

Когато психолозите Дънинг и Крюгер описват наблюденията си през 1999 година, установяват и че колкото по-нищожни са уменията на един човек, толкова по-вероятно е да се надценява. Хората с най-ниски резултати от тестове по логическо мислене, граматика, финансова грамотност, математика, емоционална интелигентност са склонни да оценяват компетентността си наравно с тази на истинските експерти.

При този тип поведение, което, дебело подчертавам, всеки от нас проявява понякога, има изграден модел. Първо, хората, които не могат да се оценят правилно, повтарят една и съща грешка. И второ, липсата на знания, довела до грешките, им пречи да ги видят и отстранят.

С други думи, хората, които нямат необходимите знания, не виждат колко слабо се представят, те не улавят грешка в това, което правят. Например, когато изследователите са тествали студенти в състезание по дебати, отборите, които били най-неподготвени, вярвали, че водят останалите в 60% от времето. Без задълбочени разбирания на правилата за дебат, студентите не знаели кога и колко често грешат с избора си на аргументи. Но след като минали кратък курс, разбрали, че представянето им далеч не е било перфектно.

Нагледно Ефектът на Дънинг-Крюгер се изявява във всяко шоу за таланти, където хората с най-малки познания по музиката, тези, които никога не са учили солфеж и нямат слух за ритъм и звучене, са най-убедени, че са даровити изпълнители.

С времето това светоусещане придобива характер на психологическа защита – ограниченият човек започва да се брани с различни средства, защото само при мисълта, че не е толкова добър, се чувства нищожен и застрашен. Не е случайно, че най-бездарните хора отказват да признаят недостатъците си и отхвърлят предложенията за усъвършенстване чрез образование и практика.

И докато при тях липсата на знания им дава предимството да мислят, че разбират от всичко – медицина, химия, физика, литература, кино, политика, журналистика, без да са прекарали и ден в университета или да са работили в конкретната сфера, при хората с опит се случва обратното. Когато човек се запознае с дадена наука, разбира, че има много какво да чете, да упражнява и тогава започва да се съмнява в себе си. Наясно е, че не е усвоил всички знания по предмета, че има по какво да работи и става критичен към себе си. Това резонира с философията на Сократ, че истински мъдрият човек е този, който е осъзнал своето невежество.

Така хората, които не са се явили на нито един изпит, са по-сигурни в знанията си от хората с диплома. Колкото по-семпъл е човек в интелектуално отношение и колкото по-повърхностни са знанията му, толкова по-самовлюбен е. Но има и друг обрат, обществото харесва повече хора, които проявяват неграмотността си със самохвалство, отколкото експертите в областта. Затова в последно време талантът и начетеността отстъпиха пред безсрамието.

Друга тенденция при Ефекта Дънинг-Крюгер е, че на хората им е приятно да срещат по-тъпи от тях, защото по този начин се чувстват интелигентни, без да полагат някакви усилия. Може да се чувстват и по-морални, по-благородни, по-красиви само с един преглед на нюзфийда във Фейсбук. А ако сме общество, което предпочита лесното пред трудното, ще превърнем слабограмотните хора в звезди, за да се сравняваме с тях и да си създаваме илюзорното усещане за високи умствени заложби.

Но преди да изпитате някакво задоволство, трябва да знаете, че Дънинг-Крюгер не е заболяване или синдром, защото той е общочовешки. Част от скептичната философия и критичното мислене е в признанието, че всички имаме липса на знания и заради тях трябва да уважаваме чуждата компетентност. Замислете се върху следното: вие също може би се разхождате блажено непросветен относно личния си капацитет, колкото и невероятно да ви звучи това.