Снимка: Radu Florin

Писатели и призраци

Всичко започва  с това, че на 8 юли 1913 г. в Сент Луис по време на спиритически сеанс с домакинята Пърл Карен влязъл в контакт с дух, който се нарекъл Пейнтинс Уърт. По време на сеанса се използвала дъската Оуиджа – особено приспособление за свързване с духове при провеждане на спиритични сеанси. Появило се съобщение: "Живях преди много луни. Ще дойда пак. Името ми е Пейнтинс Уърт".

Уърт разказала за себе си, че се родила през 1649 година в Дорсетшър в Англия, в бедно семейство. Никога не се е омъжвала, заминала е в американските колонии, където е била убита по време на индианските кланета.

Уърт започнала да диктува чрез Карен многобройни литературни произведения. Записването им отнело години. В продължение на пет години Карън се уповавала на дъската Оуиджа.

Произведенията били публикувани и приети добре от читателите и критиците. През първите пет години пълното събрание на съчиненията на Уърт наброявало четири милиона думи в 29 тома – десетки поеми, пиеси, кратки разкази, алегории, епиграми и четири пълнокръвни исторически романа от различни епохи. Романът "Печалната история" станал бестселър и се диктувал със скорост три хиляди думи на вечер. С 325 хиляди думи тя описала историята на крадец, разпънат заедно с Христос, в която има маса исторически и политически факти, за които Карен е можела да знае, само ако е прелистила планина от специална литература. Карен записвала романа под диктовката на Уърт в продължение на две години. Друг роман бил от времето на викторианска Англия.

Що се отнася до поезията, понякога Карен успявала на ден да запише до 22 стихотворения, което невинаги е по силите на дори гениални поети.

През 1922 г. контактът с медиума започнал да отслабва. Това е възможно да се обясни с промяната в емоционалното състояние на Карен във връзка с първата й бременност /на 39-годишна възраст/ и смъртта на съпруга й и на майка й. Интересът на публиката също спадал и Уърт започнала да се появява все по-рядко. Карен починала през 1937 г.

Учени анализирали произведенята на Уърт и открили в тях автентични исторически детайли. Сюжетите и характерите били признати за добре разработени. Били написани на староанглийски, който бил излязъл от употреба някъде през 17. век. Възможно е Карън, която учила до 14-годишна възраст, в търсене на материали да е проникнала в сферата на своето подсъзнание. Но изглеждало малко вероятно необразован човек така добре да е запознат с детайли от историческите епохи и да пише така професионално. Този случай засега не е намерил разумно обяснение.

Още по-любопитен е случаят, свързан с романа на Чарлз Дикенс "Тайната на Едуин Друуд". Поради смъртта на писателя на 9 юни 1870 г. този роман останал незавършен. Но той все пак бил дописан... по метода на автоматичното писмо от медиума Джемс – механик, учил едва до 13-годишна вързаст, който нямал никакъв литературен талант.

През есента на 1872 г. по време на спиритичен сеанс медиумът написал кратка бележка, подписана от Ч. Дикенс. В нея той молел следващият сеанс да се проведе на 15 ноември. Сеансът се провел. Докато траел, Джемс получил дълго съобщение от духа на Дикенс, който желаел с помощта на медиума той да завърши романа му.

Джемс не отказал предложението и в продължение на 7 месеца успял да пресъздаде 400 страници с печатан текст. И макар медиумът да не можел да прочете тази част от романа, която Дикенс написал преди смъртта си, тъй като тя не била издадена от наследниците на трудовете му, продължението на повествованието започвало с думата, на която прекъсвал текста при смъртта на Дикенс. При това не можело да се долови граница между новонаписания текст и стария. Сюжетът се развивал, действащите лица били запазени без промяна на типажите и характерите им.

Появяват се и нови персонажи, което е характерно за Дикенс /той въвеждал нови действащи лица дори в последните глави на романите си/. В романа има много думи, характерни за писането на Дикенс, но не приети в Америка. Използват се, както при Дикенс, главни букви и същите речеви обрати. При завършването на романа Джемс дори правилно отразил неизвестната му топография на Лондон. Той използвал любимите на Дикенс преходи от минало към сегашно време...

Има и много други подобни факти в литературата, науката, музиката. Тяхното обяснение е много трудно, ако се опираме само на известните на съвременната наука принципи. Явно, всички тези феномени са в съвсем различна плоскост на познанието и изискват качествено нов подход и нова методология за своето разрешаване.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види