Историята на картината, известна в цял свят като "Златната Адел“ или "австрийската Мона Лиза“, е почти невероятна - завладяваща и страстна, тя има сюжет, който не случайно продължава да вълнува десетлиетия наред. Поводът за създаването й, разбира се, е любовен. Портретът остава невредим по време на Втората световна война, а и в следвоенния период. Носещ духа на биографичните предпоставки, "Портрет на Адел Блох-Бауер" стана предмет на спорове между Австрия и САЩ.

През 1904 г. собственикът на захарна фабрика Фердинанд Блох-Бауер разбира за изневярата на жена си. Цяла Виена говори за връзката на Адел и художника Густав Климт. Бунтар по дух, той намира неизчерпаем източник на вдъхновение в любовните дела и авантюрите му със собствените му модели са широко известни на цялото виенско общество. Съпругът на Адел обаче измисля доста странен и да речем - оригинален начин, за да задоволи интереса на художника и му поръчва да създаде огромен портрет на жена му. Тайната идея на Фердинанд е била, че по този начин Климт ще се отегчи и в крайна сметка ще се откаже от авантюра, в която няма нищо забранено.

Освен това Фердинанд подхожда към договорката садистично-пуритански. Настоява за сключване на договор с определен срок за изпълнение, като отчита, че картините на Климт, освен всичко друго, са и една добра инвестиция.

Адел Блох-Бауер като истинска аристократка държи модерен салон, в който се събират поети, художници и други представители на творческия елит на Виена. Племенницата й Мария Алтман пише за нея: "Страдаща, постоянно страдаща от главоболие, пушеше като локомотив, ужасно нежна и отпаднала. С одухотворено лице, самодоволна и елегантна.”

Предложението да създаде портрет на Адел Климт приема с радост. Той работи 4 години, през което време създава около 100 скици, както и - в крайна сметка - “Златната Адел”. Междувременно обаче връзката между художника и неговия модел наистина е прекратена.

През 1918 г., на 52 години, Климт умира, а седем години след това - и Адел. Преди смъртта си тя пожелава портрета, нарисуван от Климт, да бъде завещан на музея в двореца Белведере. До 1918 г. портретът е бил на разположение на семейството на Блок-Бауер и от 1918 до 1921 година е преместен в австрийската държавна галерия. През 1938 г. Австрия става част от нацистка Германия. Поради началото на погромите на евреите, Фердинанд трябва да напусне жилището си и да избяга в Швейцария.

По време на войната колекцията е конфискувана от Германия и преместена в Австрийската галерия. Поради еврейския произход на автора и моделите, тези платна не попадат в колекцията на фюрера, но не са били унищожени. Твърди се, че Хитлер се е срещнал с Климт още в дните, когато се е опитал да се запише в Академията за живопис във Виена, и се е възхищавал на таланта му.

След войната "Портретът на Адел Блох-Бауер" е в музея "Белведере" във Виена. Тогава обаче се открива завещанието на Фердинанд, според което цялото му имущество, включително тази картина, принадлежат на неговите племенници. От тях оцелява само Мария Алтман, която бяга по време на войната в Съединените щати и получава американско гражданство. Съдебното производство е продължило 7 години, след което на Мария е дадено правото да има пет картини от Густав Климт, включително и “Златната Адел”.

Тогава предизвиква някаква странна културна тревога в цяла Австрия. Във вестниците се появяват заглавия като: "Няма да дадем на Америка нашето национално богатство!“. Мария е готова да предаде картините на Австрия, ако й се изплатят 300 милиона щатски долара, колкото е пазарната им цена по това време! Австрия отказва сделката и тогава за 135 милиона щатски долара платната са откупени от Роналд Лаудер и са изложени в неговата галерия в Ню Йорк.

Днес едва ли можем да кажем, че това са пари, дадени единствено за изкуството на художника - портретът на Адел носи в себе си не само културата, не само пикантната история, която може да развълнува няколко континента, но и пред и следвоенната драма, от която светът се опитва да се спаси именно чрез изкуството.