В криза ли е мъжествеността?
По време на интервю през 1990 година Бил Моуърс и поетът Робърт Блай обсъждат тенденцията, че мъжката идентичност е в криза в модерния свят заради широко разпространената липса на психологически зрели мъже. Тяхното мнение днес е споделено от по-голямата част на западните общества. Статутът на мъжествеността се промени и това се дължи на факта, че обществото се промени – икономически, социално и особено по отношение на положението на жените. Тези промени засегнаха както сферата на потреблението, така и популярната култура.
Първо искам да обърна внимание на представата на Фройд за мъжествеността. Той поставя акцент върху първите контакти на момчето и смята, че те предопределят развитието му. Според Фройд половата ни принадлежност не е фиксирана по природа и във всяко дете има еднакво силно развити мъжествена и женствена страна, а дали ще развие типично мъжки черти като покровителство, авторитет или типично женски като грижовност и нежност зависи от това с кого от двамата родители се идентифицира детето. Кризата на идентичността той обяснява със силната зависимост към някой от родителите и неспособността на детето да се справя само.
Ще добавя и теорията на Клайн за връзката между момчето и майката. За разлика от Фройд, Мелани Клайн набляга върху фигурата на майката, която според нея е основа за изграждащото се поведение на мъжете. Ако налице е криза с идентичността, това означава и криза при взаимоотношенията майка-син.
Има, обаче, и трети фактор, който определя мъжествеността, и това са социалните вярвания на обществото. Дълги години сме се подчинявали на патриархалния ред, според който мъжът е главата на семейството, печели пари, осигурява дом и пълен хладилник, докато жената стои вкъщи, готви, чисти и гледа децата. Но женското движение атакува патриархалните системи за власт и контрол, размествайки традиционните роли.
И така как и защо представите ни за мъжественост се промениха? На първо място, защото мъжката идентичност от традиционната патриархална система е еволюирала, както и женската, впрочем. Оказа се, че на жените не им е приятно да са глупави и разговорите, които водят, да се ограничават до домакинството. Жените също искат да работят, да развиват умения, интелект и приятелска среда.
От друга страна, костюмът на винаги силния мъж се оказа твърде мъчителен за мъжете. Стана ясно, че вечната роля на авторитет, потискането на слабостите, чувствата и сълзите е бреме за тях, което рефлектира на физиологичното и психичното им състояние. Мъжете живеят по-кратко от жените, по-лесно се поддават на адикции като алкохол, наркотици, хазарт, по-склонни са към самоубийство. И това е, защото съществува социална норма, че не е мъжествено да говорят за проблемите си. Много от тях днес са в капан между стария и патриархален мачо и съвременния мъж, който е откровен за своите чувства.
Мъжете са научени да се срамуват от своята емоционална уязвимост и много често когато изпитат прилив на силни чувства, ги проявяват с агресия. Това се дължи на нашите идеали за мъжественост, които са много старомодни. Въпреки че културата ни се промени драстично през 20 и началото на 21 век, качествата, които се ценят в "истинските мъже", остават същите – господство, контрол, физическа сила, емоционална сдържаност.
Друго старо убеждение е, че мъжете могат да станат "истински мъже" чрез сексуални завоевания. Традиционна и все още доминираща идея за мъжественост е насърчаване на сексуалната активност, което днес в западните общества може да мине за сексизъм. А човек, който е сексист, трудно става партньор, защото ще настоява за доминиране и контрол.
Но моделите се промениха и на много хора им е трудно да съчетаят традиционния възглед за пола с новия подход, основан на равенство и партньорство в дома и на работа. Усещането за неизпълнен мъжки идеал провокира съответните защитни реакции в мъжете като домашно насилие, алкохолизъм или агресивно поведение към хомосексуалните.
Това се получава, защото се оказваме неспособни да преформулираме дефинициите си за мъжественост, така че да са по-адекватни на времето, в което живеем. Мъжете се страхуват, че техният статус е застрашен от независимите жени и в същото време сдържат емоциите си, показвайки негодуванието си с шамари и псувни.
Хомофобията е прекрасен пример за зависимостта ни от негативните стереотипи за мъжественост. Практично погледнато, не би трябвало да ни интересува кой с кого спи и кой кого обича, но хомосексуалността върви толкова остро срещу всичките ни разбирания за мъжественост, че се чувстваме лично нападнати, само като чуем да се говори за гейове.
Огромна част от общественото ни мислене по важни социални и политически въпроси се води от разбирането ни за мъжественост. Защо, когато се спомене феминизъм, и веднага се подсмихваме, не взимаме разговора насериозно? Защо сме толкова силно привлечени от харизмата на хора като Путин, от идеята за твърдата мъжка управленческа ръка, която не позволява на разни либерални елементи да размиват ценностите на обществото? Защо при споменаването на думата "джендър" настръхваме и започваме да плюем отрова наляво и надясно? Защо политическата коректност и либералните идеи се отхвърлят като развратни и разрушителни? Защо все повече гласове се надигат да се върне казармата?
Отговорът на всичко изброено се крие поне частично в криворазбраната мъжественост. Изброените неща или пряко атакуват представата ни за мъжествеността, или директно я подкрепят. Ние отхвърляме тези, които й противоречат, и се вкопчваме колкото можем по-силно в другите. Предизвикателствата към традиционните изисквания за мъжественост ни се струват като предизвикателства към самите нас и затова реагираме агресивно. Опитваме се да подчиним едно развиващо се общество на архаичните си виждания.
В крайна сметка какво означава да си мъж и защо мъжете вече не се държат като мъже? Истината е, че дори и след като написах този текст, не мога да ви отговоря на въпроса. И нямам проблем с това. Проблемът е в поставянето на условия като какво трябва да правиш и не трябва да правиш, за да бъдеш мъж. Но всъщност мъжете винаги ще са мъже, независимо от интересите и влеченията си.