"Рифът" от Едит Уортън

Американката Едит Уортън е автор на романа "Невинни години" и за написването му става първата жена, получила наградата "Пулицър" през 1921 г., екранизиран много успешно по-късно.

И този й роман е профилиран в стила на епохата – Европа в началото на ХХ век. Самата Уортън по време на писането на книгата преживява развода с мъжа си и драматичните събития от личния й живот плавно преливат в сюжета на книгата.

Романът е строго класически. Роман за разделите и помиренията, за съмненията и неидеалната любов.

Действието на "Рифът" се разгръща във Франция в началото на ХХ век. След десетгодишна раздяла случайна среща оживява миналите чувства на Ана и Джордж Дароу. Сега нищо няма да им попречи да възобновят отношенията си – тя е богата вдовица, той – дипломат, който никога не се е женил. Или пък не? Точно когато той, обнадежден, трябва да отиде да я види, получава от нея телеграма с текст "Непредвидени обстоятелства. Не идвай". Решил, че Ана отново е разтрогнала отношенията им, Джордж, още не успял да се възстанови от неприятната изненада, среща на гарата очарователната Софи и заминава с нея за Париж...

Това негово поведение се оказва причина за нещастието на всички, участващи в тази заплетена драма. О, великата сила на неразбирането, великата сила на условностите! Как да се преодолеят, как да се победят спомените? Как да се прости измяната? Отговорът е много лесен – никак. Времето лекува, прави някога ярките цветове пастелни, но никога не изтрива спомените. Те се запазват, понякога напомнят за себе си, особено в тъжните, дъждовни вечери. И си задаваш въпроса правилен избор ли си направил? Многобройните "защо?" надделяват и обикновено нямат отговор.

Романът е достоен за тези, които обичат проверената от времето класика. Героите непрекъснато се колебаят в чувствата си, променят настроенията си. Двойките Ана/Дароу, както и Софи/Оуен, са толкова зависими от общественото мнение и социалния дисбаланс, че отношенията им лесно могат да се разбият в рифа на общоприетите морал и правила. Самият образ на "рифа" е подбран крайно удачно. Това като че ли е най-силното място в книгата.

Уортън повествува без да бърза. Романът е плавен, в него почти няма действие, само емоции, преживявания, чувства. Текстът е наситен от ярки сцени. Диалозите преобладават. Вниманието на автора е изключително върху словесните дуели на героите. Езикът е богат /предаден елегантно от преводачката Мария Стоева/, логиката на повествованието е ясна, характерите са силни. Финалът е открит и държи в напрежение.

Колко лесно е в живота да попаднеш на риф, без да се замисляш за последствията, които обаче непременно ще ти повлияят...

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види