В една от най-бързо растящите икономики в света работни места се създават всекидневно, но по-младото индийско поколение трудно намира качествена работа. Проблемът зае водещо място в светлината на общите избори в страната и на фона на една стагнираща икономика.

Стотици младежи се отправят към триетажна сграда в едно от предградията на индийската столица в прашното лятно утро.

Те са сред хилядите в цялата страна, които посещават подготвителни курсове за приемните изпити за държавна работа.

"Има сигурност, заплатата се изплаща всеки месец и дори можеш да получиш квартира,Ф казва Кришна, който е на 23 години и е с математическо образование.

Кришна посещава курсове в Paramount Coaching, една от многото подобни институции край пътя към жп гарата в Гургаон, на 32 километра южно от Делхи.

Конкурсът е труден. През 2018 година е имало 2,7 милиона кандидати за 8084 инспектори и деловодители в различни отдели на федералното правителство.

Нарастващото търсене през последното десетилетие на ограничения брой държавни работни места разкрива неуспехът на Индия да удовлетвори стремежа на все по-големия брой образовани хора, търсещи сигурна и добре платена работа.

Индия се готви да избере ново правителство в избори, които продължават един месец и започват тази седмица, а заетостта е приоритетен въпрос за избирателите според проучване от 2018 година на Асоциацията за демократични права, неправителствена организация, работеща по изборните реформи.

Политическите партии обещават по-добри възможности за образование, развитие на уменията и създаване на повече работни места, ако спечелят изборите.

Над една трета от индийското население от общо 1,3 милиарда души е на възраст между 18 и 35 години. Не всички са се регистрирали като гласоподаватели, но от новите попълнения след изборите през 2014 година около 15 милиона са на възраст 18-19 години и повече, а се очакват и още.

Обещанието на премиера Нарендра Моди да подобри вялата икономика бе ключово в предизборната кампания на партията му Бхаратия джаната на изборите през 2014 година, на които получи стабилно мнозинство.

По време на кампанията Моди критикува тогавашното правителство начело с Индийски национален конгрес за растежа на безработицата и каза, че партията му ще създаде 10 милиона нови работни места.

Неотдавна изтекли документи от статистическо проучване обаче сочат, че Индия под ръководството на Моди за периода 2017-2018 година е достигнала най-високото равнище на безработица от 45 години - 6,1%.

Правителството опроверга проучването и заяви, че скокът на подоходния данък и сметките в задължителния пенсионен фонд сочат, че броят на работните места е нараснал.

Според експерти почти е невъзможно точно да се измери растежът на работните места в Индия. Неотдавнашни данни за броя на кандидатстващите, често свръхквалифицирани, за държавна работа сочат, че нещо със сигурност не е както трябва.

През април 2018 година държавната жп компания Indian Railways получи 23,7 милиона молби за 123 000 свободни работни места за позиции като машинист, техник и работник по жп линията.

През февруари според доклад от индийския щат Утар Прадеш над 90 000 кандидатстващи за 62 позиции в полицията като разносвач на документи между отделните полицейски полицейски служби. Сред кандидатстващите е имало 3700 души с докторска степен, 28 000 завършили висше образование и 50 000 средно образование, съобщи информационният сайт "Принт". Изискваните квалификации са били образование до пети клас според индийската образователна система и умение да се кара колело.

Индия остана сред най-бързо растящите икономики в света, отчитайки средно увеличение на брутния си вътрешен продукт от около 7,5% между 2014 и 2019 година. Работни места се създават всеки ден.

Проблемът е, че темпът на създаване на работни места изостава от темпа, с което се увеличава младото население, готово да се влее в работната сила, а частният сектор не успява да създаде качествени работни места, казва икономистът от Делхи Шикха Пател.

Малкото на брой работни места спрямо размера на населението в трудоспособна възраст доведе до такова понижаване на заплатите в частните и неорганизирани сектори, че само отчаяните хора са готови да приемат такава работа, пише Махеш Вяс, който ръководи независимата консултантска компания Център за мониторинг на индийската икономика.

Джатин Яваш е 23-годишен инженер, който е работил в частния сектор година като стажант техник със заплата 5000 рупии или около 80 долара.

Тази работа беше много лоша. Почти нямаше платен отпуск, нямаше болнични, а надбавките към заплатата и повишенията се даваха по някаква прищявка, а не по заслуги и усилен труд, казва той.

Ядав е записан на четиримесечно обучение, което той се надява, че ще му помогне за вземе изпита за държавна работа на средно равнище. "Ще бъде предимно чиновническа работа, но стартовата заплата е 35 000 рупии (506 долара). Освен това има някаква сигурност, на старата ми работа човек на 40-години беше уволнен просто така ей един ден без никакво предизвестие, каза той.

Семействата на Кришна и Ядав могат да си позволят да платят за следдипломните класификации и обучения. Те са привилегировани в сравнение с повечето индийски младежи, които работят в сектора без синдикати или неформалния сектор, даващ работа на 80% от работната сила на страната.

Преместилите се в друго населено място работници, които се наемат на еднодневни надници, са особено уязвими.

Арун Саху, който е на 20 години, пристига в Гургаон от селото си в източния щат Бихар преди седмица. Слабичък и притеснен, той стои с група мъже на натоварена пресечка, която местните наричат Кръга на труда.

Има десетки мъже на възраст от 17 години и до към средата на 50-те, които чакат край пътя някой да ги наеме да работят за един ден.

Откакто дойдох, получих работа само за един ден, каза Саху с треперещ глас. Той е изоставил училището, както много други в групата.

Заплащането зависи от вида работа - може да е строеж на стена, копаене на канал или помощ в поправката на покрива. Заплащането варира от 400 до 700 рупии за ден, казва ветеранът на Кръга на труда 51-годишният Рам Бабу.

Кришна и Ядав планират да гласуват, но се съмняват, че новото правителство ще може да промени нещо незабавно на трудовия фронт.

Саху казва просто, че селото му е прекалено далеч.