Който не се е чувствал потиснат или тъжен, нека вдигне ръка. Никой. А сега нека вдигне ръка всеки, на когото поне веднъж са казвали: "Хайде стига с това черногледство, не може да е толкова зле". Гора от ръце. Колкото и да е странно обаче, може да се окаже, че тези "съветници" не са съвсем прави, а хората, които са с песимистично отношение и по-често изпадат в депресивни състояния вижда реалността по-ясно.

Научното название на това състояние е "депресивен реализъм". Идеята тук е, че в нормалното присъствие на духа ние хората сме склонни да се подаваме на оптимизъм, радостни заблуди и надежди, които обаче ни напускат, когато сме депресирани. Тази теория разбива на пух и прах схващането, че депресираните хора непрестанно носят сиви очила, с които гледат света, и доказват, че останалите просто трябва да махнат розовите.

Според Националния институт за душевно здраве в САЩ депресията е едно от най-често срещаните душевни заболявания отвъд Океана и към 2015 г. тя засяга около 6.7% от населението или около 16 милиона души. Означава ли обаче това, че 90% от хората живеят в оптимистична заблуда?

Някои изследвания показват именно това. Идеята за "депресивния реализъм" се появява за първи път в изследването "Преценка на неочаквани събития при депресирани и недепресирани студените: тъжни, но по-мъдри?" публикуването през 1979 г. от Л. Б. Алой и Л. И. Абрамсън и сега отново поместено в сайта на "Националния център за биотехнологична информация" в САЩ. В изследването взели участие депресирани и недепресирани млади хора, пред които имало бутон, свързан със зелена лампа, която светила с различна сила. Участниците били помолени да преценят кога и до каква степен техните отговори (натисканията на бутона) всъщност контролират светлината. Депресивните участници се справили много по-добре в преценката за степента на тяхното влияние, в сравнение с останалите, които смятали, че влиянието им е много по-голяма, отколкото всъщност е.

"Депресивният реализъм все още се възприема за плодотворна тема за размисъл от много психолози, но не от всички" – заявява доктор Солин Фалтам професор по психология, преподавател в университета в Шефилд и автор на книгата "Депресивен реализъм". Според него доста от изследвания все още показват смесени резултати.

Фалтам допълва, че "депресивният реализъм" вероятно е свързан с теории за други психологически състояния като "управлението на страха". Според нея човешката природа прави така, че ние по-често сме склонни да се самозаблуждаваме, за да не ни се налага да се изправяме пред ужасни идеи като смъртта. Страхът ни кара да виждаме света в по-оптимистични краски и е възможно, когато изпаднем в депресия, да се освобождаваме от тази самозащитна самозаблуда, което да ни позволява да виждаме света по-реалистично.

Според Фалтам много психолози смятат, че известна доза самозаблуда дори е благоприятна за нашето психическо и физическо здраве. Депресираните хора може би не разполагат с този важен оптимизъм, който ни помага и мотивира в най-трудните моменти, но който и ни помага да живеем един по същество безсмислен, труден и ограничен във времето живот. В този смисъл склонните към депресия хора могат и да виждат света в истинската му светлина. Както знаем обаче, от истината боли и е възможно тази болка дори да ни попречи да функционираме.

Чудите се кои хора най-често изпадат в състояние на "депресивен" реализъм? Интровертите, мъжете и хората с по-висока интелигентност, категоричен е Фалтам и допълва, че депресивният реализъм се проявява при хората с умерена депресия, а тези, при които тя е по-тежка, често стават жертви на голямо изкривяване на представите за това кое е реално и кое не.

Не всички учени обаче са убедени, че изследванията, потвърждаващи "депресивния реализъм" и ефектите от него, са надеждни. Психологът Майкъл Т. Муур, професор в университета "Аделфи", Ню Йорк проучил внимателно 75 проучвания върху депресивния реализъм, в които участвали повече от 7 000 души, и оповестил резултатите в научната статия "Депресивният реализъм: мета-аналитичен преглед". Ето и неговото заключение: "Със сигурност съществуват доказателства за това състояние, но то се проявява само при много специфични обстоятелства и при определени условия. Това е като да разчитате на развален часовник, който е точен два пъти в денонощието".

Муур смята, че депресираните хора всъщност нямат по-реалистична преценка. Вместо това много от контролираните експерименти са замислени така, че да водят до определени предварително желани резултати. "Ако направите експеримент, в който няма никаква връзка между натискането на бутона и силата на светлината, депресираните пациенти може би наистина ще го предполагат правилно по-често от останалите, защото подобно обстоятелство по принцип импонира повече на представа им, че лошите неща се случват без причина – допълва Муур. – Това обаче не означава, че те има по-добра преценка, а че при определени ситуации отговорът, който принцип очакваме от тях, се оказва верен. Това, което не знаем, е дали депресирани пациенти възприемат света по-реалистично в ежедневни ситуации, защото на този етап изследванията са по-скоро еднотипни."

Дали "депресивният реализъм" е психологически феномен с по-широк обхват тепърва трябва да се доказва с още изследвания, заявява Муур. Въпросът обаче е от голяма важност, защото отговорът му може да окаже сериозно влияние върху превенцията и лечението на депресивните състояния.

Едно от водещите лечения на депресия в момента е когнитивна терапия, която действа по презумпцията, че депресираните пациенти изпитват тъга и потиснатост, защото грешно тълкуват реалността, казва в заключение Муур. Тези пациенти се фокусират само върху негативните аспекти на живота и не успяват да оценят положителните. Всъщност когнитивната терапия има за цел да помогне на пациентите да погледат по-реалистично на света и по този начин да се почувстват по-добре. Ако депресивният реализъм се окаже реален феномен обаче, това би поставило следния въпрос: помага ли когнитивната терапия на пациентите да виждат света по-реалистично, ако те по принцип възприемат реалността по-трезво от останалите, или се опитваме да ги научим на необоснован оптимизъм?