Луис Уейн - лудият по котки
Луис Уейн (1860-1939) е британски художник, известен със своите картини на котки. Детството му е белязано: ражда се с цепнато небце и тръгва на училище след като навършва 10 години. Освен това е единствено момче в семейство с шест дъщери. Нито една от сестрите му не се омъжва, а най-младата постъпва в психиатрична клиника заради емоционална нестабилност. Тъй като не ходи на училище, Луи обикаля улиците на Лондон и от малък се радва на компанията на скитащите животни. По-късно учи в художествено училище и няколко години работи като преподавател по рисуване, но това не е неговото призвание и скоро напуска това поприще.
Коя се оказва истинската му страст?
Да рисува. Той става независим художник и се справя много добре, работи за важни списания като "Illustrated Sporting and Dramatic News" и "Illustrated London News". Междувременно рисува домашни любимци на близки и познати, започват да го канят по домовете, дори във ферми в провинцията. Талантът му да рисува животни го прави популярен.
След смъртта на баща си заживява сам, работи на свободна практика и се справя с живота. Скоро се жени за гувернантката в семейството - Емили Ричардсън. На брака им не гледат с добро око, защото тя е 10 години по-възрастна от него, но двамата са щастливи. Всичко се променя, когато 3 години след сватбата откриват, че Емили има рак на гърдата. Състоянието й бързо се влошава, лечението не помага, единствено котаракът Питър я развеселява. Уейн забелязва връзката между двамата и започна да прави комични портрети на Питър, за да я забавлява. Това много се харесва на жена му и от този момент рисуването на котки се превръща в истинска страст за него. Скоро Емили умира, Луис не се жени повече, а Питър става негово вдъхновение и другар в живота.
Успех, който продължава 30 години
Котките, които рисува като хора, правят голямо впечатление. Илюстрира безброй детски книжки, работи за едни от най-важните вестници, украсява календари, пощенски картички. Успява да създаде свое списание "Louis Wain Annual", в което публикува творбите си и си позволява да прави социална критика. Повече от 30 години поддържа своя успех като рисува това, което най-много го вдъхновява: котките.
Неочакваната поява на шизофренията
С течение на времето Уейн започва да се променя, неговият темперамент вече не е същият, страда от халюцинации, промени в настроението и пристъпи на тревожност. Картините му изглеждат по друг начин – започва да рисува котките сред експлозия от цветове и понякога в такива абстрактни композиции, че почти не могат да се забележат. Положението бързо се влошава и семейството решава да го настани в обществена психиатрична болница. Условията там са плачевни. Същевременно новината за болестта му се разпространява в Лондон и негови приятели като Хърбър Уелс, известен писател и политик по онова време, се намесват и го настаняват в по-реномирана болница. Приятелите му се грижат до него винаги да има котки, за да му правят компания, а той продължава да ги рисува. Въпреки че прекарва последните 15 години от живота си в болница, работата му продължава да бъде впечатляваща. Рисуването за него е начин за релаксация и всичките му произведения от този етап са запазени.
Хърбърт Уелс пише за него: "Той прави котките свои, изобретява уникален котешки стил, цяло котешко общество, свят само за котки." Луис Уейн става един от най-обичаните художници на своето време и днес служи като пример за анализ на това как психичните заболявания влияят върху възприятието на реалността.
