Макар и да се е превърнало в доста банална тема, учените активно продължават да изучават въпроса за щастието, като прекрасно разбират, че за всеки това значи нещо различно. Тази тема става все по-актуална заради честите стресови пренатоварвания и появата на черофобията – страхът от щастие. Все повече хора започват да вярват, че щом сега са щастливи, то после задължително ще им се случи нещо лошо. Неотдавна проф. Ашли Уиланс от Харвард сподели, че всеки ден пропускаме 5-те минути щастие, като си мислим, че за толкова кратък период не може да ни се случи нищо особено. Затова сега ще си припомним как работи щастието.

Какво се случва с мозъка ни, когато сме щастливи?

Частта в мозъка, която обработва и регулира емоциите ни, се нарича лимбична система. Тук функционират четирите типа химични вещества, които отговарят за чувствата и емоциите, които сме свикнали да наричаме "щастие".

Първите са ендорфини, които се генерират от нервната система, за да намалят физическата болка, когато е необходимо. Един от най-лесните начини да се получат е със спорт. Вторите са серотонин, известен още като хормона на щастието. Третият е допамин – именно той ни кара да правим някакви неща отново и отново, защото отговаря за зависимостите. И последният е окситоцин, "хормонът на привързаността", който се отделя в големи количества при раждане и кърмене, както и по време на оргазъм.

Учените смятат, че е възможно да се удължи чувството на щастие. Например, ако някой се стреми към щастието като цяло (а не в някакви конкретни негови проявления), то той се чувства по-добре.

Парадоксът на "абсолютното щастие"

Всеки от нас има познати, които твърдят, че са абсолютно щастливи с това, което имат, и там, където се намират в момента. Ако наистина е така, то те са късметлии, защото по мнение на учените болшинството хора не умеят да изпитват абсолютното щастие тук и сега. Заради някои особености на нашата психика, "сега" се намира между щастливото минало и щастливото бъдеще, т.е. повечето смятат, че бъдещето ще е по-добро от настоящето. Съществува и т.нар. "хедонична пътека за бягане", която е свързана с опитите ни да бягаме към нова цел, след като предишната не ни е донесла очакваното щастие – тя не прави ситуацията по-розова. Но от друга страна, много от нас могат да притежават "принципа на Полиана" – т.е. хората са склонни да запомнят само хубавите неща от миналото.

Вярно ли е, че щастието е в нашите ръце?

Проучвания посочват, че около 50% от щастието, което изпитваме, е генетично. През 2005 г. Калифорнийският университет публикува резултати от изследвания, в които посочва, че жизнените обстоятелства като печалба, положение в обществото и наличие на любим човек, определят само 10% от щастието в живота ни. Останалите 40% зависят от ежедневния опит – любима песен в кафенето, усмивки от минувачи и други подобни дреболии.

Как стремежът към щастие може да развали всичко?

Има предположения, че когато човек се опитва да бъде щастлив, той по-осезаемо започва да усеща липсата на време, което го прави нещастен. Освен това стремежът към щастие често е съпроводено с концентрация върху личната изгода, която може да навреди на връзката с другите хора.

Щастието има много ползи върху емоционалното и физическото ни състояние – правилно хранене, физическа активност, здрав имунитет, бори стреса, понижава риска от сърдечни болести и увеличава продължителността на живота.

Усмивката не винаги означава щастие

Усмивката прави хората по-привлекателни в очите на другите, но тя не винаги е маркер за щастие. Ново изследване сочи, че усмивката не е радост, а участие в процеса.

Също така, не бива да изключваме културния аспект. Ако в САЩ усмивката сигнализира за позитивна оценка от страна на събеседника, то в България културните норми могат да бъдат съвсем други.

Има ли щастието тъмна страна?

Чували ли сте за щастието, което някои хора изпитват, когато други страдат? Може да го наречем и злорадство.

Що се отнася за вредата от щастието върху здравето, то по този повод няма много данни. През 2011 г. проучване сочи, че прекалено многото щастие може да блокира творческия потенциал и да доведе до недостатъчно негативни емоции, които спомагат за емоционалната стабилност.

Възможно ли е човек изобщо да не изпитва щастие?

Макар и да ни се струва странно, то това е възможно. Това може да се случи по време на депресия, когато човек е изцяло погълнат от негативни емоции. По-рядко се среща алекситимията (емоционален далтонизъм). Хора с подобна диагноза имат проблем да си изразяват чувствата си и могат изобщо да не изпитват такива.

Възможно ли е щастието в самота?

Макар учените да признават, че са ни необходими социални контакти, за да бъдем щастливи, отсъствието на романтични връзки, не прави човек нещастен. Приятелството в тези ситуации е много важно, така че всичко, от което имате нужда, са няколко близки хора.

От друга страна, друго изследване показва, че хората, освободени от любовни взаимоотношения, имат повече време за личностно развитие и социални контакти, което отново води до щастие.