Снимка: Nastya Kvokka

Войната срещу врабчетата

В наши дни идеята за масово изтребление на цял животински вид изглежда като еретична и именно поради това историята, за която става въпрос в този текст, звучи толкова невероятно. В тоталитарните общества обаче няма невероятни неща, дори ако това изисква насилствена намеса в цикъла на природата.

През 1958 г. китайският лидер Мао Дзъдун обявява началото на неговия т. нар. Голям скок - програма за масови реформи, които целят бърза индустриализация и колективизация в Китай. Наред с всички дейности, комунистическата партия се заема със задачата да изкорени враговете си сред животинския свят. Посочените за ликвидиране видове са комарите, плъховете, мухите и врабчетата.

Врабчетата стават враг на партията, защото нанасят поражения на реколтата. Според изчисленията на китайските учени от периода 1 млн. врабчета изяждат зърно, което може да нахрани 60 хил. души. С това е подписана смъртната присъда на врабчетата в Китай, защото заповедта на Мао е категорична - те трябва да умрат.

Партията не губи време и масовото избиване на врабчета бързо взима наистина страховити размери. Врабчетата са убивани навсякъде, гнездата им са разрушавани, а яйцата - чупени.  Пернатите животинки са залавяни с мрежи и клопки или тровени. В някои случаи хората се събират и блъскат по кухненски тенджери, за да вдигат шум. Врабчетата не кацат на земята от страх и накраят падат от изтощение. В Шанхай само за ден по различен начин са убити 195 хил. врабчета.

Интересно е, че този настървен лов придобива плашещо масова практика. Сред децата това ловуване дори се превръща в нещо като спорт. Те събират опашките на плъховете или убитите врабчета, за да се докажат пред общността си. Изтреблението е толкова масово, че за три години над 1 милиард врабчета, 1,5 млрд. плъхове, 100 килограма мухи и 11 килограма комари са ликвидирани.

В началото изглежда, че тези крайни действия все пак са довели нещата до успех. Но китайските комунисти късно се сещат, че врабчетата не се хранят само със зърно. Те ядат и насекоми. Оставени на спокойствие и без естествени врагове, вредителите унищожават реколтата. Големият скок на Мао и без това е довел до масов глад, а насекомите унищожават всичко налично и това предизвиква тежка криза.

Намесата на китайските власти в дейността на природата струва живота на десетки милиони и остава като един от най-тежките уроци от планетата към човечеството до този момент.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види