Годината е 1860, поредна зима на вцепеняващ студ, завил с бялото си було Петербург. Улиците са потънали в сняг, а между подсвиркването по конете, режещите звуци от шейните и аристократите преминава сянка в черна зимна наметка. Човекът се опитва да се смеси с тълпата и да се изгуби от любопитните погледи на минувачите. Тази мистериозна личност е Константин Романов, великият княз на Русия, който бърза за среща с любовницата и незаконното си дете.

Но макар и да започва като любовна история, конфликтът в "Мъртвите сибирски полета" е доста по-сериозен. Централният мотив е сблъсъкът между ценностите на монархията и партизантското движение на нихилистите. С този роман авторът Виктор фон Фалк очертава проблемите на царска Русия и предзнаменува до известна степен последвалата политика в държавата. "Мъртвите сибирски полета" излиза 35 години след въстанието на декабристите и рови във все още незарасналите рани на империята.

Възелът на сюжета се заплита около Александър II Освободител, познат на българската история като руския император, освободил България от турско робство, чиято фигура е пред Народното събрание в София и тарторът на нихилистите Михаил Бакунин. Тъй като са представители на две взаимноотричащи се политики, се очаква, че главните образи ще се различават по принципа на черно-белите определения, но в романа нравствените черти на императора и Бакунин се припокриват до голяма степен. Нарочените за противоположни герои повече си приличат в лидерските си решения, отколкото да се различават.

Но лесно се забелязва, че авторът симпатизира на единия лагер – този на революционерите нихилисти. Виктор фон Фалк се стреми да подчертае значението на хуманизма, заради което неволно издига в култ деятелите за свалянето на династията Романови. Повтаряйки мотиви от "Граф Монте Кристо" на Александър Дюма-баща, Фон Фалк подбира жертви, които са осъдени без вина и измъчвани, понеже са се оказали пречка пред правилата на държавниците. Сходствата с "Граф Монте Кристо" са осезателни и донякъде смущават четенето, особено когато са повторени едно към едно като поставянето на желязната маска.

С подобно заимстване на чужда идея и явното си пристрастие Виктор фон Фалк е ощетил произведението си. При развитието на сюжетната линия основният конфликт се губи, а диктатурата, която трябва да бъде стъпкана, придобива вид на демонична сила срещу която не съществува решение. "Мъртвите сибирски полета" е от първите романи на Фон Фалк и като начинаещ автор той е допуснал обичайна грешка – излишно е драматизирал, вместо да се придържа към автентичността на разказа и образите.

Призивите за идеализъм в отношенията не звучат достоверно, когато апелът е твърде театрален и преднамерен. Улавя се желанието на писателя да натърти върху моралните ценности, но с фона на наивно скроени обстоятелства, творбата не осъществява тази цел. По-скоро абсолютизира героите и условията, които обитават. Те са разделени на идеално добри и напълно покварени, а това опростява тълкуването на сложно поставените въпроси.

Сред проблемите на романа е и дефектната фабула. Когато Бояновски се завръща в Петербург след бягството си от Сибир, той става главен готвач на царя. И за да оправдае внезапно появилите се кулинарни умения на героя си, авторът добавя, че Бояновски е бил готвач при сибирските каторжници. Тоест овладял е приготвянето на най-изтънчени ястия по време на каторга в сибирските рудници? Не звучи логично.

Редакцията на Рия Найденова и преводът на Иван Димитров не съдействат за прикриване на слабите места в романа. На лице са неумело боравене с глаголните времена, тромав изказ и недоумение защо руснаците ще пият ракия.

Книгата има сериозни пропуски, заради което не може да се нарече качествена литература, но е гледна точка за Романови, каквато не се среща често. Заради разстрела на семейството на Николай II, династията едва ли не е поставяна на пиедестал. Забравя се, че преди всичко те са политици, и то във времена, непозволяващи отстъпки и снизхождение. Романови не са светци, както не са светци и лидерите, водещи революцията срещу тях.

Схватките помежду им обаче ще се харесат на почитателите на драматични сериали. Трогателното в "Мъртвите сибирски полета" са съдбите на второстепенните герои, които са пожертвани в името на амбициите и силната воля на своите лидери. Обратите и напрежението са като в сапунка, но предадената любов и подемът към промени в сърцето на Русия носят малък, ала съдържателен привкус за истинските човешки идеали.

"Това е лошото на младите, че те криво схващат идеята за чест. Хиляди хора свършват живота си така, ръководени от това разбиране за чест. Те извършват по-голям грях – самоубийство. За да живее без чест, човек трябва да има по-голям кураж, отколкото с едно мръдване на пръста да унищожи живота си. Този, който живее, има надежда да поправи грешката си, а който умре – никога!" И с тези думи Виктор Фон Фалк успява да се промъкне между щампите за устрема на революционерите и невъзможната любов.