Кукленият театър на сенките

Най-просто казано уаянг е куклен театър, който не използва фигури, а техните сенки. Той е разпространен в Индонезия и други части на югоизточна Азия и в своята същност е много комплексен, а произходът му датира от хиляди години назад в историята. 

Корените на уаянг не са добре известни, въпреки че са подробно проучени. Произходът на този театър е любопитен, защото има свидетелства за влияния, но не и за първоизточник на уаянг.

На първо място, няма никакви доказателства, че това изкуство въобще е съществувало в древна Индонезия. Най-ранните исторически сведения за уаянг са от средновековни текстове и археологически разкопки от същия период.

Все пак най-предпочитаната теория е, че уаянг е силно повлиян от континенталната култура. В първото хилядолетие сл. Хр. будистски и индуски монаси пристигат на индонезийските острови и започват да приобщават местното население към своята вяра и култура.

Кукленият и драматичният театър са познати в Азия от древни времена и когато монасите стигат днешна Индонезия, тези изкуства вече са традиционни за Индия и Китай. Всъщност в най-южните райони на Индия това изкуство е много популярно, а самите кукли за представленията се правят от кожа, като индонезийските. Индийските кукли са наречени толу бомалата и приличат изключително много на куклите в уаянг. Индийското влияние е толкова силно, че първите сюжети и герои в уаянг са извадени директно от индуските епоси.

Според мнозина учени, прародината на концепцията за куклен театър е Китай. Там това изкуство съществува от 1000 г. пр. Хр и се предполага, че китайските традиции са основата, на която е създаден уаянг.

При всички положения това, което днес е познато като куклен театър на сенките, е изключително индонезийско изкуство. В известен смисъл местните са попили влиянията от други народи, но са развили идеята и са я оформили в окончателния й вид. Въпреки че форми на уаянг могат да бъдат видени в още в Малайзия, Тайланд, Камбоджа и Лаос, в нито една от тези държави това изкуство няма толкова дълга традиция.

Любопитното е, че думата "уаянг" няма китайски или индийски произход, а е от остров Ява. Термините, които се използват в кукления театър на сенките на островите Ява и Бали, са изцяло местни, дори когато пиесите дублират теми от будистки и индуски епоси.

Артистът, който стои зад цялото представление, се нарича "даланг" и той контролира куклите, докато в същото време озвучава героите и е певец в пиесата. Най-често зад него има оркестър, който добавя музикалния фон на представлението. Векове наред даланг е много уважавана професия, защото този човек не е просто артист, но и духовен водач на общността. Той съхранява мъдростта и я предава на поколенията чрез своите представленията.

За представленията даланг приготвя специални кукли от кожа. Той ги движи зад параван, който е осветяван от светлина, за да могат зрителите от другата страна на паравана да виждат сенките на куклите. Интересното е, че публиката може да гледа представлението и от другата страна на паравана, ако пожелае, но така ефектът се губи. Друг любопитен момент в уаянг е, че героите винаги са представени в началото на пиесата, като лошите персонажи са поставяни отляво.

Първите свидетелства за съществуването на уаянг са от 9 в. сл. Хр.и това прави този вид изкуство най-древния куклен театър в света. Уаянг силно повлиява на австрийския скулптор и кукловод Рихард Тешнер, който съчетава техниките на индонезийския театър с виенските ар нуво течения в редица представления. Той дори поставя няколко класически индонезийски пиеси в Австро-Унгария и е сред първите носители на този вид изкуство в Европа. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види