Леонардо да Винчи вероятно е бил засегнат от страбизъм, който е допринесъл за усещането му за перспектива, увеличавайки зрителното му поле и усета му за дълбочина, сочат резултатите от изследване.

Изследването на учени под ръководството на Кристофър Тайлър от Градския университет на Лондон обхванало 6 портрета и автопортрета, нарисувани от Леонардо да Винчи, и по две негови картини, скулптури и рисунки. Било установено, че очите на изобразените в творбите персонажи са с ъгъл на дивергентен страбизъм, по-специално в картините "Спасителят на света", "Йоан Кръстител" и в прочутата рисунка "Витрувиански човек".

"Тези индикации навеждат на мисълта, че Да Винчи бил засегнат от интермитентен дивергентен страбизъм и имал способността "да превключва" към монокулярно зрение", поясни Тайлър.

Засегнатите от страбизъм хора често са с монокулярно, вместо с бинокулярно зрение - двете очи са използвани отделно едно от друго и това може да допринесе за увеличаване на зрителното поле и усещането за дълбочина.

Това смущение в зрението може би обяснява защо Да Винчи не се е затруднявал да нарисува триизмерни изображения на предмети и лица или да представи планински пейзажи в задния план на композициите си.