Плаващият парк в Ротердам, направен от рециклирана пластмаса

Снимка: Recycled Island Foundation

Холандски градове виждат красота в боклука

Исабел Геретсен, агенция Ройтерс

Когато Магдалена разчиствала дома си в Амстердам, тя отнасяла старите си дрехи и други вехтории в център за рециклиране, знаейки, че това си струва.

Лабораторията за нулеви отпадъци (Zero Waste Lab) в източната част на холандския град й дала жетони за отстъпки за местни магазини и пазарни сергии срещу две торби с дрехи, хартия и пластмаса.

"Това е страхотно. Получаваш награда за това, че спасяваш планетата", каза Магдалена, която отказа да каже цялото си име.

Лабораторията за нулеви отпадъци е една от няколкото нови инициативи в холандски градове с цел изваждане на показ на бича на градските отпадъци, превръщайки боклуците в нещо полезно или артистично.

Джинсите на Магдалена били изпратени в Firma Koos - местна социална компания, която наема хора, имащи проблеми с намирането на работа, и рециклира дънки, от които прави възглавници и чанти.

Нейните електронни кабели, дрехи и пластмасови бутилки били предназначени за детски работилници за изкуства и занаяти.

"Трябва да възнаграждаваме хората и възнагражденията да се връщат в местната общност", заяви мениджърът на лабораторията Бони Йостен пред фондация Томсън Ройтерс.

Откакто проектът започнал през 2016 г., към него се присъединили 30 компании и 1100 домакинства от района.

Том Ифланг, собственик на близък щанд за палачинки, каза, че схемата работи добре, защото не е задължителна. "Ако е доброволно, много по-вероятно е хората да участват", аргументира се той.

КРЪГОВИ ГРАДСКИ ИКОНОМИКИ

Двата най-големи града в Холандия обещаха да станат кръгови икономики, като използват отпадъците като нови материали, от които да извличат максимална стойност - Амстердам до 2050 г. и Ротердам до 2030 година.

Първата стъпка е те да повишат коефициента си на рециклиране, който е далеч по-нисък, отколкото в останалата част от страната.

Средностатистическият човек в Холандия генерира 550 килограма отпадъци всяка година според лабораторията. Малко повече от половината от тях биват рециклирани.

Повечето жители на Амстердам обитават апартаменти без открити пространства и в града се рециклират само 27% от боклука, заяви Йостен. Общинските власти се надяват да увеличат този дял до 65% до 2020 година.

Освен че помагат за повишаване на коефициента на рециклиране, Йостен и нейният екип в Лабораторията за нулеви отпадъци се надяват да подобрят социалното сцепление в района.
Целта е лабораторията да служи като "всекидневна на общността", където хората могат да се запознаят със своите съседи и да разберат за местни проекти.

"Ние не само създаваме стойност за отпадъците, но и създаваме стойност за хората", заяви Йостен.

Лабораторията изпраща част от боклука, който събира, на библиотеки, които наскоро започнали да организират работилници за деца, наречени "пространства за творци".

Творческите сесии имат за цел да покажат, че "човек може да създаде нещо красиво от отпадъци", заяви мениджърът на проекта Роб ван дер Бург.

Децата се учат как да правят чанти и дрехи от стари тъкани и роботи от стара електроника.

"Искаме да им дадем инструментите, от които се нуждаят през 21-и век, за да използват отново съзнателно материалите, които имат, и да измислят творчески решения за екологични въпроси", добави Ван дер Бург.

ПЛАСТМАСОВ ПАРК

В Ротердам, това лято бе открит плаващ парк, построен изцяло от пластмасови отпадъци, открити в река Маас. "Рециклираният парк" е зелен оазис, пълен с малки водни птици, риба и водорасли.

Той е направен от повече от десет шестоъгълни оградени пространства, където хората могат да седят и да наблюдават корабите по пътя им към градското пристанище.

Раздразнен от "пластмасовата супа", плаваща в реката, архитект Рамон Кнустер започнал преди две години да организира почиствания. Оттогава доброволци използват големи уловки за боклуци, с които досега са извадили около 10 000 килограма пластмаса от водата.

Кнустер осъзнал мащаба на проблема чак когато видял "улова", който включва големи контейнери, строителни каски и много футболни топки.

Всяка година между 80 000 и 100 000 килограма пластмасови отпадъци, изхвърлени в река Маас, достигат до Северно море, заяви той.

Архитектът убедил общинските власти в Ротердам да използват боклуците, за да направят плаващ парк в центъра на града, тъй като неговата визия влязла в унисон с амбицията на Ротердам да стане кръгова икономика.

"Отпадъците са ценни като злато, казваме ние в Ротердам", заяви говорителка на общината. "Като град ние работим заедно, за да се преминем от "боклуци към красота". Имаме за цел да превърнем центъра и пристанището на града в "гореща точка" за кръгова икономика."

С 200 000 евро от общината и инвеститори, Кнустер открил парка през юни.

Архитектът каза, че обществената реакция е положителна и той планира да разшири парка, който сега се разпростира върху площ от 140 кв. м, както и да създаде образователна програма за обучаване на по-младите хора да "мислят за продуктите, които можем да направим от отпадъчен материал".

Кнустер се надява неговата работа с парка да вдъхнови други да включат отпадъчни продукти в сгради и обществена инфраструктура.

"Ако третираме и събираме нашите боклуци добре, тогава ще можем да изпълним красиви проекти като този", заяви той.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види