Бягането е част от човешката природа. Още древните гърци са казали: "Ако искаш да си силен – бягай, ако искаш да си красив – бягай, ако искаш да си умен – бягай".

Експертите смятат, че далечните ни предци развиват способността да тичат на дълги разстояния преди около 2,6 милиона години, за да ловуват или да се спасяват от зверовете. 

Постепенно бягането се превръща в състезание и забавление по време на празници, панаири, религиозни церемонии. Съществуват сведения за организиране на бягания със спортен характер по време на панаира в Талтаун, Ирландия, около 1829 пр.н.е. Дисциплината бягане е част от Първите олимпийски игри, които се провеждат в Гърция през 776 г. пр.н.е.

Бягането се смята за най-достъпния спорт. Достатъчни са леки обувки, но и те не са задължителни, хората бягат дори боси. 

Както и да е, днес бягането е на мода, както никога досега. 

Footing, jogging или running привлича милиони почитатели по света. Разбира се, това може да не е вашата физическа дейност – да не можете да бягате или да не искате, въпрос на избор. Но има сбъркани умове, които смятат, че тази здравословна спортна дейност може да се окаже "опасна".

В Република Бурунди, малка държава в Централна Африка, президентът Пиер Нкурунзиза забранява бягането през 2014 г., за да предотврати контактите на опозиционните политици с народа, които, под предлог че тренират и участват в състезанията, могат да заговорничат срещу властта. Същевременно той вкарва в затвора членове на Движението за солидарност и демокрация заради организирането на маратоните, като ги обвинява, че целта им е била да привлекат потенциални поддръжници. 

Бурунди е една от най-бедните държави в света и има втория най-нисък БВП на глава от населението, след Централноафриканската република, по данни на Световната банка. Ето защо състезанията по бягане са един от малкото спортове, които населението може да си позволи да тренира и упражнява.

Ето го и парадоксът:

Макар че в Бурунди масовите състезания по бягане са забранени, тя притежава два олимпийски медала: златен на 5000 м, мъже в Атланта през 1996 г., и сребърен на 800 м, жени, в Рио де Жанейро 2016 г. Явно в страната има таланти, които могат да печелят още много медали. Жалко, че един диктатор спира развитието на този спорт.

От миналата година още един диктатор взима подобно решение – президентът и лидер на военната хунта в Сиера Луоне -  Юлиус Маада Био. Като причина се изтъква, че състезанията затрудняват движението на превозните средства и на пешеходците, насърчават нападенията върху частната собственост, създават неудобство на живущите заради шума.

Истинската причина обаче е политически мотивирана, насочена срещу опозицията, която се обвинява, че използва масовите състезания по бягане, за да води рекламна кампания в полза на своите партии, като използва екипите на състезателите.

"Страхът не води до добри решения."