Националното мото казва много за една държава, защото най-често е свързано със славен момент от историята или определена нагласа на гражданите й. В днешно време страните по света са по-известни със своя флаг или химн, така че смисълът, заложен в техния национален девиз разкрива допълнителна информация за културата на определен народ. А сред най-предпочитаните девизи определено е от сорта на "Единството прави силата". Освен България, такова мото има Малайзия ("Съединението е сила"), както и Ангола ("Обединената сила е по-силна"). Както и на Белгия.

Белгия

"Силата е в единството"

Тези силни думи за единство са девиз на страната от 1830 г., но любопитното е, че това мото е популярно на три езика - холандски, френски и немски. Причината за това е езиковото многообразие, което е характерно за страната.

Всъщност белгийците отдавна са разбрали за силата на единството, защото са изградили държава, в която от самото начало има културни и езикови различия. През 1830 г. фламандците и валонците от провинция Южна Холандия се разбунтуват и се отцепват от северна Холандия (днешна Холандия), а след това обявяват основаването на независимата държава Белгия.

По време на конфликта френскоговорящите валонци и фламандците, които говорят на холандски, се бият рамо до рамо и това е причината девизът "Силата е в единството" да е повече от подходящ за тях. Особено в в наши дни, когато Белгия е една от най-мултикултурните държави в Европа със сериозни популации от африканци и азиатци.

Интересен факт, е че същият девиз ползва и холандската република, която съществува 1581 -1795 г.

Чехия

"Истината побеждава"

Когато Австро-Унгария се разпада след Първата световна война, от останките й излиза новата държава Чехословакия, която търси своята идентичност с вдъхновяващо мото.

През същата година чехите се спират на мото, което е едновременно възвишено и... вярно. "Истината побеждава" не просто е безусловен факт - тази мисъл има корени в историята на страната. Мотото е заимствано от думите на местния теолог и философ Ян Хус, който е изгорен на клада през 1415 г. Неговият мъдър завет гласи следното: "Търсете истината, чувайте истината, обичайте истината, говорете истината, пазете истината и защитавайте истината до смърт." Ян Хус наистина не е оставил съмнение в посланието си към поколенията чехи ( и словаци).

"Истината побеждава" е национален девиз на Чехословакия до разделянето на страната през 1993 г. В наши дни то все още е национално мото на Чехия. Словаците пък имат своето "Верни на себе си", което е популярно по време на Втората световна война. Към момента те може би не се чувстват достатъчно вдъхновени за девиз, защото нямат такъв.

Чили

"С разум или със сила"

Чилийците обичат своето мото, защото едновременно звучи силно и разумно, което пък звучи печелившо. Както в повечето случаи, този девиз също е изкован в съзнанието на хората по време на война. В случая това е Чилийската война за независимост, която се води между 1810-1826 г. и завършва с успех срещу метрополията Испания.

През 20. век в Чили има обществен дебат дали мотото на страната не трябва да бъде променено на "Със силата на разума". Това обаче очевидно не звучи много печелившо на повечето чилийци, защото те предпочитат старото си мото.

Самият израз "С разум или със сила" всъщност е перефразиран от римска поговорка, която гласи: "Със съвет или с меч."

САЩ

"В Бог вярваме"

Това мото е популярно от филмите, но не е първото на американците. Старият девиз на САЩ от 1782 г. гласи: "Един от много, но единствен". Това е във връзка със самочувствието на всеки един от американските щати като автономни територии в рамките на федерация. Девизът е достатъчно популярен, че да бъде дори на валутата и националния печат на САЩ.

Историята на новия девиз датира от 1861 г., когато преподобният М. Р. Уоткинсън пише до правителството, че трябва да има препратка към Господ върху националната валутата. От 1864 г. "В Бог вярваме" вече присъства на различни монети, а от 1956 г. вече е официален девиз на САЩ.

Самата фраза е от четвъртия стих на американския химн, чийто текст е по поемата "Защитата на форт М`Хенри" (1814) от Франсис Скот Кей.

Португалия

"Това е обичаната ми щастлива татковина"

Произходът на мотото на португалците има много поетичен произход, а авторът му е повече от колоритна личност. Луиш де Камоинш живее бурен живот и е цяло чудо,че му е оставало време за поезия.Едноок авантюрист и изкусен поет, Камоинш е определян като националния поет на страната, а най-великото му произведение е поемата "Лузиада” от 16. век.

Творбата често е сравнявана с "Илиада” на Омир и "Енеида” на Вергилий, и представлява възхвала на португалските морски пътешественици през 15. век и 16. век.

От 1911 г. Португалия ползва стих от " Лузиада” за национален девиз, а любопитен факт е, че същото мото е изписано на герба на военното знаме на страната.

Франция

"Свобода, равенство, братство"

Това вероятно е най-популярният девиз в света и има защо – този слоган определя основни човешки мечти. Силен девиз като този се кове само по време на революция и именно такъв е случаят.  

"Свобода, равенство, братство" за пръви път е произнесено през 1790 г. в реч на една от видните фигури на Френската революция – Максимилиан Робеспиер. Впоследствие самият Робеспиер става жертва на революцията и е обезглавен, но пък Наполеон много харесва мотото. Той само малко го променя в посока на повече ред и по-малко от всичко останало. Неговото е "Свобода, обществен ред".

Изглежда този девиз е бил харесван от редица политици, но всеки го променя, според разбиранията си. Така крал Луи Филип I доразвива мотото в по-краткото "Ред и свобода".

Оригиналният девиз обаче е най-силен и се завръща с гръм и трясък през Февруарската революция от 1848 г., а оттогава остава в сърцата на французите. Французите променят мотото си само още веднъж, за кратко и от необходимост. През Втората световна война те оцеляват с мантрите "Работа, семейство и татковина", които са повече от подходящи за окупирана държава.

След войната французите си връщат свободата, равенството и братството в девиза. Те го поделят братски с бившата си колония Хаити.

Индонезия

"Обединени в многообразието"

Това мото е колкото объркващо, толкова и съдържателно. Девизът е официално вписан в конституцията на Индонезия, когато страната печели независимост от Япония след Втората световна война.

В този случай мотото произлиза от поема на местния поет от 14. век Мпу Тантулар, а неговият текст съдържа послание за мир и разбиране към другите култури и религии. Това послание е особено подходящо за държава като Индонезия, която е разпръсната на 13 хиляди острова в океана.

В наши дни Европейският съюз има същото мото, което отразява разнообразието от държави, които го съставляват.