Става дума за Ensete ventricosum, познат с името Етиопски банан, който по нашите ширини се отглежда като декоративно растение. В Етиопия обаче 15 от тези растения могат да изхранят петчленно семейство в продължение на една година.

Подобно на бананите, Ensete ventricosum е голямо недървесно растение, достигащо 4-6 м височина и се разпространява чрез кълнове. Притежава плътно припокриващи се листа, широки до 1 метър. За разлика от своите побратими, които дават плодове, "етиопецът" притежава много високо стебло, чиято сърцевина се използва, и е важен източник на храна, особено в Африка.

"Около 20 милиона души в момента зависят от това растение, за да се изхранват", споделя Кати Уилис, директор научни изследвания на кралските градини в Лондон.

Отглеждане

Растението е част от семейство Musaceae и вирее по високите африкански плата. За първи път е описано от руския ботаник Павел Горянович през 1862 г., под наименованието Ensete edule. Този подвид на банановите растения не получава признание до 1947 г., докато в бюлетина на Кралските ботанически градини не се появява серия от статии на Ърнест Чисман за общата класификация на семейство Musaceae в 25 вида. С течение на годините обаче учените установяват, че този подвид намалява, като през 1960 г. Норман Симандс описва само шест. В последно време се говори за още два, в Китай и Тайланд, които официално още не са описани.

Стеблата на Ensete edule достигат до 1 метър височина, расте в източната, централната и южната част на Африка, главно в Етиопия, откъдето произлиза и популярното му наименование. 

Населението го използва за прехрана от хиляди години, като го засажда в близост до къщите. Към шестата или седмата година преди да цъфне, то се отрязва и се извлича вътрешността на стеблото. "За да се получи продукт с хранителна стойност, средната част на стъблото и корена се смилат и се извлича вид нишесте, което по-късно се превръща в брашно", обяснява Кати Уилис.

С това брашно се приготвят три основни храни: кочо, була и амичо.

Кочо се прави като корените и листата на растението се поставят в ями за 4-6 месеца, за да ферментират, след което се смилат на брашно и се приготвя хляб, който има леко горчив вкус. Була се получава от пулпата на растението, когато вече е напълно узряло, и се използва за супи и каши. Амичото е свареният корен на растението, на вкус прилича на картоф .

Производителност

На квадратен метър растението дава много по-голяма продукция в сравнение със зърнените култури, като добивът му достига до 10 хил. кг от 1 хектар (10 дка).

Най-важното за това растение е, че то е много по-устойчиво на суша, дъждове и наводнения, отколкото други култури. Ето защо учените от Кралските ботанически градини осъществяват проект за откриване на генетичните му  тайни и механизми за справяне с лошите климатични условия.

"Това растение е много разпространено в планините на Етиопия. Като диво растение то цъфти и от тези цветове може да извлечем нужната информация. Също така изучаваме как се извършва опрашването при него, което досега не е изяснено напълно", обяснява Уилис.

"Друга насока на проекта, който осъществяваме с етиопските партньори и колегите от Университета в Лестър, Англия, е да картографираме разпространението на дивото растение в Етиопия и да се опитаме да развием тази негова устойчивост и при култивираните растения. Картографирането е важно още, защото чрез него можем да анализираме къде би могло да се култивира в бъдеще. Например в други райони на Африка, където е прекалено горещо или дъждовно".

Целта на британските учени е да се гарантира продоволствената сигурност на голяма част от африканския континент, тъй като растението е устойчиво не само на променливите климатични условия, но също така на вредители и болести с катастрофални размери.

по BBC