11-годишният Оугъст Пулман (Джейкъб Трембли) е с вродено генетично заболяване, което прави лицето му различно от това на всички останали. Истината е, че непосредствено след раждането си, той едва ли не се ражда без лице, след което за единадесет годишния си живот претърпява 27 операции. Ние, като зрители, се оказваме свидетели на един преломен момент за всяко дете, но особено за Оугъст, който до този момент никога не се е разделял от семейството си и общо взето не е преминал през изпитанието на това как-ще-се-отразиш-в-очите-на-другите.

За мен лично е трудно да се дефинира темата на филма, но да кажем, че до голяма степен го определям като юношеска драма, построена отново по един шаблонен начин, в който главният герой претърпява множество препятствия, докато не се разкрие неговата истинска същност. В този смисъл ние отново се оказваме в нещо като полуприказка, но в този случай може да се каже, че режисьорът Стивън Чбоски проявява здравословен консерватизъм и изгражда силно романтични образи, до голяма степен полярни в доброто и злото, драматични и разкриващи се най-вече в своите семейни роли – на майки, бащи, деца, братя, сестри, на приети и неприети хора, на приемащи и неприемащи. И това, разбира се, действа отлично на възможността за идентификация на зрителя с тях, защото, в крайна сметка, не може ли да се каже, че всеки се ражда без лице, докато не бъде погледнат от другите.

Филмът е заснет по едноименния роман на Р. Дж. Палачио, а поводът за написването му се оказва една случайна среща в магазина, където едва тригодишният й син вижда дете с лицево заболяване и се разплаква и изплашва. И в действителност – сюжетът на филма е не просто успокоение, че грозните и неприятните са нормални, а че изкривените и неправилните са прекрасни. Р. Дж. Палачио ги нарича чудеса. Може би наистина се оказват чудеса на нормалността, защото ние бързо схващаме, че Оугъст обича "Междузвездни войни", много е добър по физика и, когато играе видео игри, е съвсем различен човек и умее да побеждава. Може да се каже, че целият филм е построен по такъв начин, че да се запознаем със света на Оуги, и да проследим основното движение – а именно на промяната на начина, по който той и светът се оглеждат един в друг.

Влизайки в училище, Оуги се оказва заобиколен от учители, които се опитват да направят мястото дружелюбно и приемащо за него, но това, разбира се, не е възможно, или поне в началото се оказва така. Истинското чудо на филма е на практика проследяване на промяната, която завладява децата, в постепенните им успешни и неуспешни опити да се справят с възприемането на различните и да преглътнат собствените си страхове в очите.

Сценарист и режисьор на лентата е Стивън Чбоски, който ние познаваме от бестселъра "Изкуството да бъдеш аутсайдер". Както винаги включването на Джулия Робъртс (като майка на Оуги), показва, че докато гледаме няма да се разсейваме особено много, просто защото тя не позволява как да откъснеш очи от нея. Оуен Уилсъм е в ролята на бащата на Оуги, което изгражда облика на семейството изцяло подходящ за семейна филмова драма.

На фона на дискриминацията на деца с увреждания от детските градини и училищата до домовете, в които някои от тях са настанени, може би това е един невинен, безболезнен начин, ако не друго, поне да се развълнуваме по темата за тях. И за чудесата.