Музеят на некадърното изкуство

Стефан Стефанов

Доброто изкуство си има трибуна, но какво остава за лошото? Балансът във вселената се възстановява от Museum of Bad Art като представя на посетителите си най-непохватните или откровено откачените опити за изкуство. Тези картини изглеждат по-скоро като начин за себеизразяване на авторите си, отколкото като нещо, което има някакво друга цел.

Начлото на тази странна колекция е през 1994 г., когато дилърът на антики Скот Уилсън забелязал една картина в боклука, която била еднакво изтрещяла като идея и безсилна като изпълнение. Той я взел вкъщи и я показал на приятелите си, а те му предложили да си направи колекция. Уилсън наистина намерил и други произведения на скапаното изкуство и лека-полека започнал да ги излага в дома на свой приятел.

Тези импровизирани изложби били достатъчно добре посетени, че след година се преместили в мазето на общинския театър в Дедам, Масачузец, а после в киното в Съмървил. Понеже мястото им било, може би, закономерно, точно срещу мъжката тоалетна, шумът от казанчето и специфичната миризма само допринасяли за уникалната атмосфера. Така или иначе очевидно има достатъчно хора, които да отделят време за такова нещо и така се появили галериите в Бруклайн и Саут Уеймут, а в наши дни в колекцията има над 600 експоната.

Тези картини се намират по разпродажби, битаци или от кофите за боклук, а понякога и самите артисти пращат по нещо авторско и ужасно. Все пак да попадне едно такова произведение в колекцията на най-лошите от най-лошите не е толкова лесно, колкото изглежда – не се приемат рисунки от деца, умишлено изработени зле или кичозни неща, както и такива, които са фабрична изработка. С други думи, музеят търси естетическата, но авторска некадърност.

С това може да се каже, че в 2017 г. дори за слабото изкуство си има ценз – от този специализиран музей често връщат предложени творби, защото те не са чак толкова зле, а пък стандартите на музея са твърде занижени за тях.