Една от основните причини, заради които се водят войните, е претенцията за териториално владение и ако мислите, че след хилядолетия войни вече няма място под слънцето, което да не е под нечия власт, бъдете сигурни, че не е така. Едно от последните такива места не е на някой откъснат в океана малък див остров, а територия с площ 2060 км2, в която могат да се поберат Малта, Гренада, Сейшелите, Барбадос, Лихтенщайн, Малдивите,Монако, Сан Марино и Ватикана. Тази територия се намира в Африка, между две от най-големите страни на континента – Египет и Судан.
Мястото се нарича Бир Тауил (Bir Tawil), което в превод от арабски означава “Висок кладенец“. Двете страни не претендират за тази територия, тъй като тя е камениста пустиня, наподобяваща марсиански пейзаж, няма нито вода, нито нефт, нито други природни богатства. Статусът “ничия земя“ все още е актуален, макар и през последните 3 години да се води “битка“ за него между американец и руснак. Колкото и да спорят за земята, тя ще си остане ничия ако не бъде призната от съседска страна или Организацията на обединените нации.
Въпреки това, Джерами Хийтън и Дмитрий Жихарев се самопровъзгласяват за владетели, надявайки се да бъдат признати от съседите.
Първи Хийтън претендира за земята, твърдейки че през лятото на 2014 г. отива там и забива собственоръчно изработения от него флаг на новото кралство, което той по-късно нарича Северен Судан.
В основата на намерението му да създаде нова държава стои дъщеря му Емили, която по това време е на 6 години. Като повечето малки момиченца, тя мечтае да стане принцеса. Желанието на Хийтън е да направи най-хубавия подарък за седмия рожден ден на малката Емили. Той прави мащабно проучване, от което разбира за Бир Тауил и решава да отиде там. Забивайки флага на новата държава, той се провъзгласява за Крал, а дъщеря си – за принцеса.
Няколко месеца по-късно, през декември 2014, двама руснаци също решават да посетят парчето земя и забиват руския флаг, като кръщават новото си владение “Средна земя“, а себе си провъзгласяват за цар Дмитрий Жихарев (главен инициатор), а неговият другар става княз. Руснаците явно се взимат твърде насериозно, защото си назначават и министър-председател, който създава закон, който забранява жените-шофьори на територията на царството.
Жихарев не вярва, че Хийтън изобщо е стъпвал там, тъй като не са видели знамето му, а и той самият отказва да каже къде точно го е забил. Въпреки споровете им, на този етап – мирни, руският цар проявява необичайно достойнство и запазва на Емили статута на принцеса, защото не иска да убие детската мечта.
Бир Тауил, макар и да звучи внушително, не е най-голямата нежелана територия на света. Има поне още една значително голяма територия, която е свободна – Мари Бърд Ленд (Marie Byrd Land) е с размери 1 610 000 км2 – 780 пъти по-голяма от Бир Тауил. Ако беше държава, щеше да е на 19-то място по размер в света, 2 пъти по-голяма от Турция или, колкото три от най-големите страни в Европа – Украйна, Франция и Испания. Локацията на Мари Бърд Ленд е значително неблагоприятна. Мястото е толкова неприветливо, че напомня за друга планета. То е част от Антарктида – възможно най-негостоприемната и ограничена откъм условия за живот точка на Света. Това е основна причина никой да не иска тази иначе огромна по площ земя. Тя е смъртоносно студена, с температури, достигащи до -80 °C (най-ниската измерена на континента е -89,2 °C.).
Друга причина това парче земя да не е толкова апетитно за притежание, е, че Антарктида, освен най-студеният, е и най-ветровитият, най-сухият и най-високият континент на Земята. Ветровете в някои част на континента достигат 320 км/ч. Наричат Антарктида най-голямата пустиня на земното кълбо, като в някои части на континента не е валяло дъжд или сняг от 2 млн. години, а когато някъде вали, валежът е под формата на сняг, който, поради вечно минусовите температури, не се топи и само се натрупва. На места снежната покривка достига 4 км. Като единствен плюс можем да споменем, че 90% от прясната вода в света е именно там, но добивът на полезни изкопаеми е абсолютно забранен (дори някой да е намерил начин да добива нещо), позволени са само научноизследователски дейности, от които не се печели, уви.
Континентът е трудно достъпен и опасен, тъй като бреговете му, особено откъм Тихия океан, са много стръмни и пълни с айсберги. На Антарктида няма постоянно живущо население. Всички хора там, наброяващи от 1000 до 5000, са отишли с някаква мисия, но не и преди да им бъдат премахнати мъдреците и апендикса, тъй като там няма зъболекари и хирурзи.
Разбира се, не е изключена вероятността да има и друго незабелязано и непоискано от никого досега, миниатюрно (най-вероятно новосформирано) островче, но при наличието на безбройните сателити, правещи снимки на цялата земя, все повечето любопитни изследователи и пътешественици и напредналите технологии, това изглежда изключително малко вероятно.
