На този парцел е имало къща, разрушена от американска бомба през 1945 г. и след това мястото остава неизползвано за години наред. То е набелязано от хърватския архитект Владо Милунич, който живее в Прага, и неговия съсед – дисидентът-драматург Вацлав Хавел.

Имотът е закупен от холандската застрахователна компания Nationale-Nederlanden през 1992 г. Хавел пък става последният президент на Чехословакия, а от 1993 г. – първият президент на Чехия. Новият стар президент публично подкрепя идеята на този имот да бъде издигната културна забележителност и за дизайнер на проекта от страна на държавата е избран Владо Милунич. Управата на Nationale-Nederlanden решава да подкрепи инициативата и дори предлага да финансира проекта, ако в него се включи световноизвестен архитект. Така се стига до привличането на канадеца Франк Гери.

Гери и Милунич правят дизайна в стил деконструктивизъм, а идеята на Милунич е сградата да има две части - статична и активна, които да символизират преминаването на Чехословакия от комунизъм към демокрация. Към този замисъл това се прибавя концепцията на Гери сградата да има разчупена визия, в чест на легендарните американски танцьори, певци и актьори Фред Астер и Джинджър Роджърс. Идеята на Гери е формата на сградата да напомня на двамата танцьори в действие.

Танцуващата къща се състои от две свързани части – едната е наклонената стъклена кула, а другата се разгръща по продължението на реката и се характеризира с неподредените в права линия прозорци.

Дизайнът на сградата е изключително нетрадиционен, защото няма нищо общо с бароковите, готически ар нуво сгради около себе си. Именно това раздвоява общественото мнение по въпроса за сградата. Въпреки това в наши дни в нея има 3000 кв. м. офис пространства, ресторант, галерия и конферентна зала. На върха й има тераса, от която се разкрива гледка над града.