Амфитеатрите из Римската империя са били строени по заповед на императори, като част от политиката на хляб и зрелища. Те са искали да построят възможно по-големи и по-красиви развлекателни центрове, които да побират възможно повече хора. Тези архитектурни шедьоври са на хиляди години, но най-впечатляващото е, че продължават да функционират и до днес.

Наборът от предназначение на амфитеатъра в римската култура се увеличава през времето на съществуването й – на арената се провеждат гладиаторски битки и състезания с колесници, но също така и публични екзекуции. Освен това амфитеатърът е единственото място, където тълпата може да контактува с императора, като скандира определени искания. С други думи, на едно и също място римляните стават свидетели на кървав спорт, категорично налагане на закона и получават възможност да изразят задоволството или недоволството си по даден проблем.

Традицията е толкова силна, че всяко по-голямо селище в империята има собствен амфитеатър, а в най-големите градове се издигат амфитеатри за 20 хиляди души. В наши дни от Англия до Сирия, по всички територии на бившата римска империя са разпръснати останки от над 250 амфитеатри. Най-големият сред тях е Амфитеатърът на Флавиите в Рим, по-известен като Колизеума, който може да побере 50 хиляди души. Най-добре запазеният амфитеатър пък е е този в град Помпей, който е с капацитет около 15 хиляди души.

Останките на повечето от тези древни сгради продължават да се издигат, но въпреки това предназначението на няколко от тях продължава да бъде същото дори в 21. век. Тези амфитеатри са реставрирани и достатъчно добре поддържани, че в тях и днес да се провеждат различни събития. Така амфитеатърът продължава да бъде част от обществения живот, макар и в много по-малки мащаби. Но какво значение имат мащабите сега, предвид теориите, които гласят, че първите амфитеатри са построени през далечния 2 в. пр. Хр.?

Ето кои са някои от най-внушителните и добре запазени римски амфитеатри, които функционират и до днес:

Амфитеатърът във Верона

Верона Арена на Пиаца Бра във Верона е един от най-запазените римски амфитеатри в света и е наистина страхотно, че градът е върнал това съоръжение към живот.

През римско време 30 хиляди зрители са разпускали, като са гледали как гладиаторите на арената са се посичали или са посичали различни екзотични животни. Арената на този амфитеатър е дълга 140 метра и е широка 110 метра, но след залеза на империята цялото място е запуснато.

Разположението на амфитеатърът обаче е подходящо, а конструкцията е огромна, затова местните правят опити да я използват наново още през Ренесанса. От 19. век там се провеждат оперни концерти, заради добрата акустика, а през 1913 г. фестивалът по случай 100-годишнината от рождението на Джузепе Верди е организиран в амфитеатъра.

В наши дни Верона Арена е изключително гостоприемна за музикални събития през лятото и за опера/балет през зимата. Сред по-известните артисти, които са изпълнявали на древната римска арена, са Стинг, Pink Floyd, Dire Straits и Уитни Хюстън.

Амфитеатърът в Пула

Пула е хърватски град, където се намира един от шестте най-големи римски амфитеатри, които са запазени в 21. век.

Амфитеатърът в Пула е построен между 27 г. пр. Хр. и 68 г. сл. Хр., с капацитет от 23 хил. души, а размерите на арената са 132 метра дължина и 105 метра на ширина. Интересен факт е, че сградата е построена до стръмен хълм, затова едната част от нея има три етажа, а другата, стъпила на хълма, има два. Амфитеатърът в Пула е известен и заради четирите кули в четирите му края. Във всяка една от тях римляните предвидливо поставят цистерни с вода, които са били използвани, за да пръскат зрителите в летните жеги. Освен всичко този амфитеатър е много модерен за времето си, защото има система за покриване на откритата част от покрива с огромни платна срещу дъжд.

В Пула се провеждат основно гладиаторски боеве до 5. век, когато те са забранени. С това амфитеатърът запада и местните започват да го разграбват за камъни за строежи на своите жилища. Тази практика по-късно е забранена със закон и това е единствената причина тази сграда още да съществува. През Средновековието амфитеатърът в Пула е ползван основно за паша на добитъка или за панаири.

Амфитеатърът е реновиран през 1932 г. и оттогава там се провеждат театрални постановки, военни церемонии и публични събирания. В 21. век арената е използвана основно за музикални и кино фестивали, а капацитетът на съоръжението е 5 хиляди души.

Амфитеатърът в Арл

Този римски амфитеатър е построен през 90 г. сл. Хр., за да бъде дом на надбягванията с колесници и гладиаторски боеве в следващите двеста години.

Капацитетът на амфитеатъра по римско време е 20 хил. души, а размерите на арената са 136 метра на дължина и 109 метра на ширина. След разпадането на империята съоръжението е превърнато в крепост, към която са пристроени кули. Вътре, на арената, са построени 200 къщи и така амфитеатърът се превръща в град в града. Това продължава чак до 18. век, когато селището е разчистено, за да може амфитеатърът да възвърне старите си функции. Но там вече не се бият хора с хора, ами хора с животни. През лятото на арената се провеждат борбите с бикове, които са доста по-миролюбиви, отколкото можем да си представим. Или поне така изглежда от това видео:

В наши дни хората продължават да се събират в амфитеатъра в южния френски град Арл. Ако не искат да бъдат гонени от бикове, винаги могат да се отпуснат и да се насладят на концертната програма на съоръжението.

Амфитеатърът в Ним

Тази сграда е много популярна още от самото си създаване около 70 г. сл. Хр. Арената е дълга 133 метра и е широка 101 метра, а капацитетът на целия амфитеатър е 24 хиляди души, разположени на 34 реда.

След падането на империята той е превърнат в крепост за хората от града. Подобно на съоръжението в Арл. През вековете мнозина заселват арената на амфитеатъра и го превръщат в собствено селище, в което живеят около 700 души. Сградата придобива първоначалната си функция, едва когато е възстановен и от 1863 г. е използван като арена за борба с бикове.

В наши дни капацитетът на амфитеатъра във френския град Ним е 16 хиляди души, а там всяко лято се провеждат музикални фестивали и както и прочутите Фариас - фестивали покрай борбите с бикове.

В България са разкрити само 3 амфитеатъра – в Марцианопол от началото на 3. век сл. Хр., в днешна Девня, в Диоклецианопол – днешна Хисаря, и амфитеатърът от края на 3в. сл. Хр. - 4в. сл. Хр. в Сердика – дн. София. Въпреки това в нашата страна има едно древно римско развлекателно съоръжение, което продължава да функционира и до наши дни.

Античният театър на Филипополис не е сред най-големите, но за сметка на това е сред най-добре запазените антични театри в света. Той е построен по времето на римския император Марк Улпий Траян и се намира между Джамбаз тепе и Таксим тепе в днешен Пловдив.

Голяма част от сградата е изгорена при пожар в края на 4в. сл. Хр., но е реставрирана по-късно и днес е единствената запазена антична театрална сграда в България.

Този римски театър има уникална акустика, заради което е сцена на множество музикални и театрални събития.