Градовете, които са били столици на империи
Всяка голяма цивилизация има столица – туптящото сърце на нейната мощ и просперитет. През вековете е имало много могъщи държави, но едва неколцина от техните столици продължават да съществуват и до днес.
Ето кои са те:
Самарканд
Има данни, че в района на Самарканд са живели хора още от Палеолита, но няма източници за това кога точно е създадено селището. Предполага се, че това се е случило някъде между 8-7 в. пр. Хр., което прави Самарканд един от най-старите и все още населени градове на планетата.
Самарканд се развива с бързи темпове като търговско средище, защото стои на ключово място на маршрут между Азия и Европа, който по-късно ще стане известен като Пътя на коприната. Той е столица на персийска провинция, а през 329 г. пр. Хр. е превзет от Александър Велики, който променя името му на Мараканда. Градът влиза в рамките на империята на Чингиз Хан, който го завладява през 1220 г., а по-късно Самарканд става мюсюлмански религиозен център.
Най-големият разцвет на града е по времето на монголския владетел Тимур, известен и като Тамерлан. Самарканд показва другото му лице, тъй като той е по-известен в историята като завоевател. Тамерлан нарежда градът да бъде построен наново и го населва с някои от най-изкусните занаятчии и хора на изкуството. Владетелят е покровител на занаятите и изкуствата, като дори е намесен лично в строежите, като дори иска някои от току-що построените сгради да бъдат издигнати наново, ако не му харесат. По негово нареждане Самарканд е здраво укрепен с ровове и стени, а мавзолеят на Тамерлан все още може да бъде видян в града.
Днешен Самарканд е вторият по големина град в Узбекистан и е разделен на Нови и Стар град. В Стария са запазени историческите паметници, къщи и работилници, а в Новия град има административни, културни и образователни центрове. В Самарканд все още се поддържат традиционни занаяти, като бродерия, златна бродерия, бубарство, керамика и др.
Куско
Куско е столица на империята на инките между 13-16 в. и е град, пълен с изненади. На първо място, не е ясно откъде и как са били докарани огромните каменни блокове, с които е бил построен. Второ, градът е наистина високо в Андите – намира се на 3400 метра надморска височина и това прави превземането му много трудно. На трето място, Куско никога не е имал голямо население и предназначението му винаги е било по-скоро политическо и религиозно.
Заради това градът става ключов по време на гражданската война на инките и е превзет от последния император Атауалпа през 1532 г. По-малко от година по-късно той вече е владение на испанците, които го превръщат в база за колонизацията на империята на инките и покръстването на местното население.
Днес Куско се намира в югоизточно Перу, популацията на града е малко над 400 хил. души, а архитектурата му, която е странна смес от испански и индиански влияния, е причината градът да е в списъка с историческо наследство на ЮНЕСКО.
Гао
Векове наред градът се развива много успешно, благодарение на позицията му на търговските маршрути през пустинята Сахара. Другата причина е разположението му на бреговете на река Нигер. Гао придобива политическо значение, когато императорът на империята Сонгай - Сони Али го обявява за своя столица.
Залезът на града настъпва с разпадането на империята, а през 1591 г. мароканците превземат Гао и обявяват Тимбукту за своя столица. Заради това, когато първите европейци пристигат в Гао през 19 в., от него вече е останало едно село с 300 колиби.
Гао никога не възвръща старата си слава, но продължава да съществува. В наши дни той има население от 87 хил. души, а последно за него се чува, когато градът е превзет от малийски бунтовници през 2012 г.
Бунтовниците завоюват още градовете Кидал и Тимбукту и обявяват Гао за столица на своята независима държава Азавад. През 2013 г. градът е освободен от френски военни сили.
Киото
До 8 в. пр. Хр. столицата на Япония е религиозният център Нара, но засилващото се влияние на духовниците е причината император Канму да нареди изграждане на нов град на мястото на село Уда в провинция Ямаширо.
Киото става имперска столица през 794 г. и остава такава в следващите повече от 1000 години. Градът е сериозно разрушен по време на войната Онин между 1467-1477 г., в която участват всички политически, военни и религиозни прослойки в Япония. През този период битките се водят по улиците на Киото, именията са превърнати в крепости, а през града са изкопани окопи. Войната нанася такива щети на столицата, че градът е възстановен едва през 16 в.
Имперският двор се мести в Токио през 1869 г. и с това политическите функции на Киото са преустановени, но градът запазва статута си на културен център на страната.
Именно това е причината Киото да бъде сред възможните цели за атомната бомбардировка на американците през Втората световна война. Все пак градът е пощаден не само от ядрения взрив, но от бомбардировки като цяло. Това е причината Киото да запази част от стария си вид, който може да бъде видян от туристите дори в наши дни.
Кумаси
Кумаси е столица на държавата на ашантите между 1695-1957 г. и дори нещо повече. Той е сърцето на народа Ашанти, защото те вярват, че именно там основателят на държавата им е получил свещената Златна табуретка, която олицетворява силата и единството на нацията.
Ашанти е най-мощната африканска държава между 17-19 в., а Кумаси е нейна столица от 1695 г. Държавата печели много от процъфтяващата векове наред търговия с роби, а залезът й идва след три продължителни войни с британците през 19 в. По време на третата част от града е разрушена, в това число и кралският дворец на Ашанти.
В наши дни Кумаси се намира в Гана и там живеят около 2 млн. души.
Аахен
Районът е заселен още от Неолита, а римляните са създали селище, което са ползвали като рекреативен курорт, заради местните горещи извори.
След римско време селището се разраства и е превърнато в зимна резиденция на кралете на франките. Самият Карл Велики прекарва повечето си зими там и затова нарежда в Аахен да бъде построен дворец. Той дори е погребан в града, но останките му са преместени по-късно.
Аахен е защитен със стени по нареждане на император Фридрих Барбароса между 1172-1176 г. и в следващите 500 години монарсите на Свещената римска империя са коронясвани там. През цялото време градът има основно церемониална и религиозна значимост, но така и не получава истинска политическа власт над съседните територии.
Аахен е първият германски град, който е превзет от Съюзниците, след тежка обсада през 1944 г. Днес Аахен има население от половин милион души и се намира на границата с Белгия и Холандия.
Рио де Жанейро
Рио е основан от протугалците през 1565 г. и е наречен Сао Себастиао до Рио де Жанейро, на тогавашния португалски крал Себастиао. Рио де Жанейро пък е португалското име на залива Гуанабара, където се намира града.
В продължение на един век Рио е основна база за износ на захарна тръстика, но през 17 в. в близост е открито злато и към експорта на града за Европа се добавят големи количества скъпоценни метали.
Това помага на Рио се превърне в перлата на португалската колониална администрация в Америка, която дори се мести там през 1763 г. Бразилия е най-развитата португалска колония и именно там намира убежище португалската монархия.
През 1808 г. в разгара на Наполеоновите войни кралското семейство, заедно с целия двор и всички благородници, бягат от Лисабон и преплават океана, за да се спасят от френските войски. Така Рио де Жанейро става единствената столица на европейска държава, която не се намира в Европа.
Заради всичко това мнозина местни са изгонени от домовете им, тъй като градът не е готов да поеме големия брой благороднически семейства и целия кралски двор. Присъствието на монарха в колонията обаче се отразява добре на Рио, защото носи след себе си първите големи строежи на сгради и инфраструктура в Бразилия. Именно тогава са построени военна академия, училище за науки, имперска академия за изкуства, Националната библиотека на Бразилия, както и първата ботаническа градина в страната.
Португалското кралско семейство се завръща в Европа през 1821 г., а градът става столица на кралство Бразилия. Португалският престолонаследник принц Педро обявява независимост от метрополията през 1822 г. и сам оглавява новата държава, а Рио става негова столица.
Когато Бразилия преминава от монархична към републиканска форма на управление, Рио де Жанейро остава столица. Това се променя едва през 1960 г., когато се взима решение да се построи чисто нов град, който да стане нова столица. Така е създаден град Бразилия.
В наши дни Рио де Жанейро е шестият по големина град в Америка с население от 12 млн. души.
