Агнес Мартин

След като напуска Ню Йорк и заминава за Ню Мексико в края на 60-те години, Агнес Мартин се отказва от социализация, водопровод и електричество. Това е нейният начин да избяга от психиатричния си проблем, а именно - шизофренията. Нейният приятел, Доналд Удман, припомня, че „тя трябваше да укроти… гласовете в главата си, за да достигне до сърцевината на онова, което искаше да рисува... Това изисква невероятен волеви акт“. Мартин установява ред в живота си, като носи комбинезони, чете мистерии за убийства, поддържа зеленчукова градина и понякога вечеря с Удман. За Агнес тези навици не са просто средства за по-успешна работа, а победа над болестта ѝ.