Шарл Ромуалд Гарде, по-известен като Карлос Гардел, е певец, композитор и актьор, превърнал се в танго икона. Славата му е толкова голяма, че до ден днешен се носят легенди и две страни продължават да спорят за мястото на неговото раждане. Едната защитава версията, че е роден през 1887 г. в гр. Такуарембо, Уругвай като незаконен син на местен директор на театър, даден за отглеждане на прислужница, която заминава за Аржентина. Другата, че е роден на 11 декември 1890 г. в Тулуза, Франция. Тази версия се основава на свидетелство за раждане на името на Шарл Ромуалд Гарде, в което фигурира само майката - Берт Гарде. Самият Гардел казва: "Аз се родих в Буенос Айрес на две години и половина" - недвусмислен реверанс към страната, в която израства и става Крал на тангото.

Тангото се появява през втората половина на 19. век в бедните квартали на Буенос Айрес и Монтевидео. Подобно на латиноамериканската музика въобще, то е смесица от няколко традиции: африканска, андалуска, креолска, италианска - една невероятна съвкупност, изразяваща болка, страст, усещане за едно цяло, красота. Казват, че тангото се танцува "слушайки тялото на другия".

Кварталът, в който израства Гардел, е близо до улица "Кориентес", където по онова време се намират така наречените пристанищни театри. Майка му работи като гладачка там и от ранна възраст момчето се докосва до магията на сценичното изкуство. Щом поотраства започват да го наемат да върши някаква работа в театъра, така получава възможност да присъства на представленията. Вече отблизо започва да наблюдава и подражава на актьорите и певците, имитира вокалните им упражнения и сценично поведение и така сам започва да се обучава за бъдещата си певческа кариера.

А тя започва благодарение на братята Траверсо, собственици на бар, които го насърчават да пее в тяхното заведение. През 1908 г. става известен с прякора "Ел Морочо" (човек с бяла кожа и тъмна коса), пеейки по барове и кафенета на аржентинската столица. През 1915 г. прави дует с уругваеца Хосе Расано. Две години по-късно стават известни като първите изпълнители, които придават романтично звучене на тангото с песента "Моята тъжна нощ". До този момент на танго музиката предимно се танцува и то от двойки мъже, които по този начин привличат вниманието на жените. През 1917 г. дуетът записват първия си албум. Съюзът им приключва след 10 години - Расано заболява, появяват се проблеми с гласа и той се отказва от пеенето. Но благодарение на десетгодишната им съвместна работа Гардел вече е популярен в Латинска Америка, Испания и Франция. Славата му продължава да расте и той се превръща в най-големия изпълнител, който разпространява танго-песента по света.

Гастролите му в Парих през 1927 г. са връх в кариерата му. През 1931- 1932 г. Парамаунт Пикчърс му предлага участие в четири филма, които заснема във Франция. В следващите години завладява и американския пазар. Там записва няколко албума, пее в легендарното радио NBC в Ню Йорк и участва в пет изключително успешни музикални филма, които допълнително допринасят за славата му.

В личния си живот е затворен, съзерцателен, което се отразява в песните му. Признава, че никога не се е влюбвал, "защото всички жени заслужават да се влюбиш в тях, а да предпочетеш само една означава да обидиш другите…"

През 1934 г., в разгара на кариерата си, Гардел предприема турне в Латинска Америка. В началото на юни пристигна в Колумбия и пее в различни градове. На 24 юни пътува от Богота до Кали, като част от програмата е да спре на летището в Меделин, за да се срещне с почитатели. След приветствия, снимки и интервюта се качва с оркестъра си на борда на самолет, собственост на компанията Saco. В три часа следобед самолетът получава разрешение за излитане. По същото време и друг самолет, собственост на авиокомпанията Scadta, получава нареждане да излезе на пистата и да чака разрешение за излитане. Има няколко версии за случилото се по-късно, но официалната гласи, че силният вятър променя траекторията на самолета на Saco, вследствие на което той се сблъсква с другия самолет, още докато са на земята. Избухва пожар, при който загиват 17 души, включително Гардел.

Пред летището, където се случва злощастният инцидент, се издига паметник на Гардел, където хората непрекъснато засвидетелстват своята любов. В Меделин има още една статуя на певеца, къща-музей, наречена "Гарделиана". Неговото име носи и един от булевардите на града. Всяка година Меделин организира Международен танго фестивал в негова чест.

Безспорно обаче за Аржентина Гардел е всичко и няма по-горди от аржентинците, че именно сред тях едно невръстно емигрантче израства и се превръща в Краля на тангото.

През 2003 г. гласът на Гардел е обявен от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. "Ел Морочо" все още е жив за своите почитатели, за тях "той пее все по-хубаво…", защото песните му не се забравят и хората продължават да ги слушат.