Снимка: Getty Images

Жената, която прекарва 60 години в метална капсула

Даяна Одел е името на една жена, останала в историята с това, че целия си живот е прекарала в един “танк” - това обаче не е военното съоръжение, за което всички се сещаме, а специално обемисто устройство за изкуствена вентилация на белите дробове, което става широко разпространени в средата на ХХ век. Сега е трудно да си представим, че в апартаментите на стотици хора, които са имали пневмония, се появяват такива машини и всъщност много от тях са обречени да останат в чудовищните капсули до края на живота си.

Даяна е само на три години, когато се разболя от ужасна болест по онова време - полиомиелит. Белите й дробове са силно увредени и родителите й предприемат това лечение единствено с надеждата да помогнат на своето дете на всяка цена. По това време механичната вентилация, макар и с използването на такова неудобно устройство, е единственият възможен начин.

Момичето е принудено да лежи по гръб в тези "железни дробове“ дълго време, заради което мускулите й започват постепенно да атрофират. Минималната активност, която може да си позволи, е тази в училище, Даяна е освобождавана от своя лечебен затвор за по няколко часа на ден, когато има възможност да посещава някои занятия. Домашните си обаче тя “пише” в легнало положение, като диктува на родителите или учителите си правилните отговори.

Даяна успява да влезе в университета, въпреки болестта си. Баща й, който е инженер, организира предаването на лекциите на неговата дъщеря и така тя успява да завърши образованието си. Много години по-късно тя получава диплома от университета Фрид-Хардман.

Болестта не пречупва оптимизма на Даяна, любящите й родители винаги са с нея и тази подкрепа може би е нещото, което и дава сили да не се отказа. Момичето дори си намира своеобразна работа - започвайки да “пише” книга. Десет години тя диктува роман за деца, в който се разказва колко е важно да не се губи вяра в себе си и да се ценят близките. След издаването на книгата "По-малко светлина", Даяна става известна: журналистите започват да я търсят и да искат да отразят нейната невероятна история. Макар и прекарала целия си живот в метална капсула, тя споделя в дадените интервюта, че нейният живот е изпълнен с интересни събития и невероятни срещи.

Публикувана през 2001 г., книгата е продадена в около 5 000 копия. Скоро след издаването й, Даяна е вече толкова известна, че е поканена на гала вечеря, където се запознава с Ал Гор. Вечерята обаче е в нейна чест. Впоследствие тази книга става още по известна, защото американската актриса Джейн Сиймор (позната ни най-вече като Доктор Куин Лечителката) започва да я цитира. И, разбира се, Даяна се запознава и с нея.

Въпреки състоянието си, в интервю на Асошиейтед прес от 1994 г. тя заявява: "Имах много добър живот, изпълнен с любов, имах семейство и вяра. Можете да направите живота добър или да го направите лош." В интервю от 2001 г. на Асошиейтед прес Одел казва, че е написала книгата като обръщение към децата, за да покаже на младежите, особено на тези с физически увреждания, че никога не трябва да се отказват. "Невероятно какво можете да постигнете, ако видите, че някой вече е успял”, каза тя.

Даяна Одел умира през 2008 г. на 61 г., при това съвсем не от заболяването си, а поради банална, злободневна причина - токът, който поддържа нейната метална капсула, изгасва. Родителите й се опитват да създадат резервен генератор, но не успяват именно в този момент да се възползват от съоръжението, макар и два пъти преди това тази своеобразна спасителна операция да е минала успешно. Така, тя парадоксално става жертва на машината, която е поддържала живота й, а не на болестта, която се е опитвала да й го отнеме.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види