Срещаме ви с един изключително сърцат млад режисьор и фотограф – Петър Вълчев. Сигурни сме, че името му тепърва ще се свързва със страхотни и смислени проекти. Това, с което нас ни впечатли, беше документалният му филм: "Монолог в антракта", посветен на прима балерината Веса Тонова. На фестивала за документално кино, посветено на изкуствата "Master of Art", късометражният филм на Петър взе приза за най-добър български филм.

"Монол в антракта" е заснет за 7 часа преди, по време и след спектакъла Лебедово езеро, в който Веса Тонова играе главната роля. Това е последният спектакъл, след който прима балерината е пенсионирана.

До края на годината ще е готов пък последният художествен филм с участието на голямата наша актриса Виолета Гиндева, напуснала преди време този свят. Петър работи в момента усилено по постпродукцията заедно с екипа си.

Всеки, който се е срещал с Петър, е усетил онази чиста творческа енергия, с която зарежда всеки един от проектите си. Защото този млад автор влага сърцето си във всеки кадър, който минава през ръцете му и е готов да сподели и изслуша всяка човешка история.

Нека сега чуем него…

Какво според теб е най-ценното качество, когато правиш филм за голяма звезда? А когато работиш с такава по твой художествен проект?

За да е звезда един артист, то първо бъдете сигурни, че този човек е изключителен професионалист, защото няма как да бъдеш звезда и постоянно да си ангажиран в тази работа, ако не си професионалист. Разбира се, в това да си професионалист се включват още няколко подтирета, които изпълват тази дума. Винаги да имаш колегиално отношение в един екип, защото киното и театъра е съвместна работа и там няма място за мерене на мъжественост. В тази професия всеки е едно зъбно колело, както в един часовник, без значение от големината на колелото, ако само едно липсва, часовникът никога няма да проработи.

Талантът е друга дарба, с която се спекулира много. Талантът е способността да можеш лесно, бързо да канализираш емоционалността си и да я покажеш. Дори понякога си мисля, че всеки може да бъде добър актьор, стига да е достатъчно свободен и смел да изрази себе си и достатъчно да го иска. Та, ако си достатъчно свободен, смел и добър колега/партньор, то ти ставаш професионалист, което директно те прави звезда. И най-ценното качество е, че този невероятно добър партньор те учи на кино-паралелно, докато си играете като деца. Учите как да бъдеш още по-себе си и така по-свободен! Това според мен е най-ценното! И именно така според менсе получават красивите художествени произведения!

А когато работиш с професионалист няма по-хубаво от това на терен. Работата върви спорно и леко, всички са спокойни и накрая всички са доволни. Убедил съм се в едно, че всеки иска да си свърши добре работата. Аз съм щастлив - досега съм работил с изключителни професионалисти! Като актрисите Снежина Петрова, София Бобчева, Силвия Станоева, Виолета Гиндева, Камелия Тодорова, примабалерината Веса Тонова, актьорите Александър Хаджиангелов, Китодар Тодоров, Павел Иванов, имах радостта преди няколко години да работя с актьора Бен Крос, на който му направих портретни снимки. Операторите Красимир Андонов, Кирил Проданов, журналиста Даниел Ненчев, с когото работя по телевизионни проекти. Дори преди два дни се запознах и за първи път работих с Мария Силвестър за една социална кампания, също прекрасен професионалист. 

Аз съм голям щастливец по отношение на екипа, с който работя, защото досега ми се случвало да работя с хора, с които винаги успяваме да намерим път един към друг!

Какво според теб липсва на българското кино, документално, но и художествено?

Свобода!

А свободата, създава идентичност! Или авторово кино. Ние имаме прекрасни професионалисти, които често биват вкарвани в едни проекти, изградени върху чужда матрица, като матрицата на американското кино и какви ли още не! В България е много модерно да наподобяваш или копираш, отколкото да бъдеш себе си! Някак си по-спокоен, че си на "прав път". Но това е национален проблем на нашата идентичност. Проблем, на който сега му е пикът.

Именно затова избрах тази тема - темата за идентичността, за моя следващ кино проект. Но затова, ще говоря, когато му дойде времето.

Коя история задължително искаш да разкажеш?

Обичам този въпрос! Защото ми дава свобода да мечтая! Искам да разказвам истории за любов! Любовта към самите нас и към другите. Затова да обичаш и колко сложен е пътят към намирането на себе си и след това към другия! Затова да простиш и да продължиш! Затова да си благодарен! Такива неща! Най-нормални и обикновени! Но безкрайно красиви!

И искам да направя два римейка! На един много популярен американски филм от миналия век, който ще запазя в тайна и един японски филм! В тези филми има нещо, което ме кара да ги повторя, но по моя начин!

Какво прави фотографа - артист?

Аз много обичам да снимам! Оттам започвам. А най-обичам да снимам хора! Хората са толкова интересни… Няма нещо по интересно от човека! Няма и нещо по-вдъхновяващо от него!

Така че аз съм главно портретен фотограф. И понякога обичам да снимам дървета и пейзажи с дървета.

Във фотографията ти си всичко, ти държиш камерата, от теб зависи всичко, за разлика от киното.

Но за да бъдеш добър портретен фотограф трябва да притежаваш всичките качества които изброих по-горе. И, разбира се, да бъдеш емпатичен, за да можеш да усетишкакво чувства другия, накъде те води той по време на снимки ти.Слушаш ли го, той слуша ли те… То е като танц. Свързваш се с някого за определено време, той споделя с теб много лична част от себе си и това е винаги, защото камерата има това магическо свойство, че застанели човек пред нея, то той винаги започва да споделя. И в края на този процес, портетираният човек е подарил част от своята красота на теб, запечатана върху фоточувствителната медия и ти също си му подарил част от своята красота. Един портрет е винаги колективен портрет на фотограф и на снимания, освен ако не е автопортрет. Но тук ще навлеза в други територии, с които се занимава философията!

Така че аз обичам да снимам хора и да показвам тяхната лична красота и това ме прави щастлив!