Серафин Луи – лудост и изкуство
В днешно време представата за художника е доста променена. Няма го ореола на измъчения творец, белязан от гения си, понякога граничещ с лудост. А само преди век могат да се посочат примери на творци, някои неизвестни на широката публика, чийто тежък и отдаден на изкуството живот, днес служи за сценарий на филм или сюжет на роман. Такъв е случаят със Серафин Луи, френска самоука художничка ("Серафин" през 2008 г. печели 7 награди "Сезар", включително за най-добър филм).
Серафин Луи (1864-1942), известна още като Серафин от Сенлис, е уникален случай в историята на живописта. Започва да рисува на 42-годишна възраст, защото "чува глас, който я кара да твори". И тя го последва, прави картините си, като сама приготвя боите. За основа използва най-обикновената, която може да купи, смесва я с восъка от свещите, събиран в църквата, с пръст от гробището, с растения, от които получава определени цветове, прибавя животинска кръв, дори собствената си. Накрая ги покрива с лак, като постига невероятен ефект със странната си техника. Рисува цветя, растения и дървета по абсолютно свой си начин, напълно усамотена, през нощта, когато приключва работата си на домашна прислужница. Няма никакъв контакт със света на живописта, нито с други художници, затова при нея липсва чуждо влияние, а творбите й са плод единствено на самородния талант.
Трагедията я съпътства от ранното детство. Майка й умира, когато е на 1 година, след 7 години остава и без баща. Със сестра си се препитават като пастирки, когато поотрастват, започват да слугуват по чуждите къщи в град Сенлис.
През 1912 г. германският галерист, изкуствовед и колекционер Вилхелм Уде, чието внимание е насочено предимно към импресионистите и кубистите, започва да се интересува от творчеството на авторите – наивисти. Същата година той наема къща в Сенлис. Една вечер е поканен в дома на хазаите, където вижда и остава смаян от красотата на малък натюрморт с ябълки. Още по-шокиран е, когато разбира, че е дело на домашната прислужница. И както самата тя му казва, явно наистина рисува по указание на ангелите и Дева Мария, защото рисунките й са неподражаеми.
Така, благодарение на Уде, нейното творчество е открито и той купува почти всичките й картини. Когато войната избухна през 1914 г., галеристът е принуден да напусне Франция. През 1927 г. отново възстановяват контактите си, тогава Уде посещава изложба на местни художници в Сенлис, вижда картини на Луи и разбира, че нейното изкуство процъфтява. Насърчава я да рисува големи платна, някои от които високи два метра, и тя постига известност, като се нарежда сред френските художници наивисти по онова време. През 1929 г. Уде е сред основните организатори на първата изложба на представителите на това изкуство в Париж, сред които и Серафин. Изкуството ѝ я води до финансов успех, който не само не познава, но и не може да управлява. Следваща година обаче Голямата депресия от 1929 г. унищожаваща финансите на нейния покровител, който няма друг избор, освен да спре да купува картините й.
Серафин продължава да рисува с надеждата да направи самостоятелна изложба в Париж, която така и не се осъществява. Отсъствието на Уде я кара да се чувства изоставена, огорчена, без приятели. Всичко това я води до дълбока душевна криза, граничеща с лудост. Настаняват я в психиатрична болница, където прекарваща следващите години от живота си.
Умира през 1942 г., на 78-годишна възраст, опустошена от огромните дози транквиланти, мизерните условия и липсата на храна по време на германската окупация на Франция през Втората световна война. Те се оказват фатални за хилядите мъже и жени, живеещи и умиращи в психиатрични центрове, погребвани в общи гробове, както и самата Серафин.
В нейна памет през 1945 г. в Париж Вилхелм Уде организира първата й самостоятелна изложба, където излага десетки нейни творби. От 200-те картини, рисувани от Серафин, са запазени 70, които днес си поделят музеи в Париж, Ница и Сенлис.
