Спомняте ли си кой е последният осъден политик? В България широко се говори, че големите престъпления стават по високите етажи на властта, но освен показни арести и набързо проведени съдебни дела не бяхме ставали свидетели на последствията от корупцията, присвояването на държавни средства и лобирането за определени фирми. До този момент. Делото „Иванчева” стана знаково, съдебната система у нас се задейства със строгост, каквато не сме виждали досега срещу човек от управлението.

Няма друг чиновник, който да е гонен с брадва така, както бившата кметица на район „Младост”, сякаш тя трябваше да е повратната точка, която да върне доверието в българския съд. От зрелищното задържане на 17 април 2018 година, през 1-годишния арест без присъда и като за финал – 20 години затвор за взимане на подкуп, като че ли прокуратурата и КПКОНПИ се опитват да ни убедят, че не стоят с кръстени ръце. Но май направиха точно обратното и показаха, че използват правото за политически поръчки и репресия на опонентите.

В сянката на „Апартаментгейт”, съмнения за злоупотреба със служебно положение, висок процент на недоверие към правосъдната система и предстоящи избори българският политически елит изпитва остра нужда от изчистване на репутацията си, а хванатите на тясно Десислава Иванчева и заместник-кмета Биляна Петрова се оказаха идеалната мишена. Но още в самото начало акцията срещу тях не започна добре.

Иванчева и нейната заместничка са обвинени в искане на подкуп от строителния предприемач Александър Ваклин. Целта е била да се предвижи преписка за негов проект в местността „Камбаните”. Според прокуратурата Иванчева, Петрова и посредникът Петко Дюлгеров са поискали 500 000 евро. Получили са 70 000 белязани банкноти от тях. Първоначално Дюлгеров казва, че е отделил 14 000 за себе си, а останалата част е предал на Иванчева. Сумата е открита в колата ѝ, а по ръцете ѝ е имало от веществото, с което са белязани парите.

Това е сюжетът според показанията на Петко Дюлгеров, който дни преди да бъде произнесена присъдата, се отказа от тях. Смята се, че това се дължи на неизпълнена сделка за свобода. „Служителите на КОНПИ, които дори без адвокат ме разпитваха два часа, ми казаха, че ако дам правилните показания, дори мога да бъда освободен”, твърдеше той във вторник, но в крайна сметка бе осъден на 12 години затвор.

И от тук  следват сериозните въпросителни за справедливостта на делото. Иванчева и Петрова са задържани с белезници пред Министерството на младежта и спорта в нарушение с правата им, съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека. Целият арест бе като публична екзекуция.

Ден след ареста началникът на специализираната прокуратура Иван Гешев, днес заместник-главен прокурор, обяви на брифинг, че ръцете на Иванчева са светнали като коледна елха заради веществото по белязаните банкноти. Не се съмняваше, че ще има ефективни присъди, но пропусна да спомене, че следи от веществото има само по външната част на едната ръка на кметицата. Тя твърди, че парите са били подхвърлени, а веществото е попаднало при подписването на протоколите от разследващите.

 Друг озадачаващ момент бе едногодишното задържане на районната кметица и нейната заместничка с предлога, че са бавили преписите си. Интересно как други политически фигури и представители на съмнителен бизнес бяха освободени под домашен арест с подобни и по-тежки обвинения само срещу гаранция и обещание да не се укриват. Решението изглежда предзнаменуваше тежката присъда за подкуп, каквато дори убиец не е получавал в България.

За момент изглеждаше, че ще има обрат по делото, след като посредникът по предполагаемата сделка заяви, че е направил показанията си под натиск и е очаквал по-специално отношение заради тях. На практика прокуратурата остана без категорично доказателство, че Иванчева и Петрова са изнудвали бизнесмена Александър Ваклин.

Нито записите със СРС, нито показанията на предприемача, нито прословутото тефтерче на Десислава Иванчева я уличават по безспорен начин в корупция. Стигна се дотам, че прокуратурата поиска отвод от съдията за изслушване на всички СРС-та и за завършек се приключи с общо 47-годишна присъда за тримата участници в евентуалната престъпна схема.

Казват, че когато общественото мнение влезе през вратата, правото излиза през прозореца, но при такъв прецедент е невъзможно да сдържаме общественото мнение. Как прокурори, които бяха доволни от 3-годишна присъда срещу тартор, обвиняван в разпространение на наркотици и трафик на жени, които се съгласяваха намаляване на присъдата при жестоко убийство, ако подсъдимият признае вината си, сега приложиха буквата на закона в най-голямата ѝ суровост.

Дали делото „Иванчева” е изолиран случай в разчистване на лични пререкания, дали не е предупреждение срещу опонентите или театрално представление за публиката? Вдигна се сериозен шум, но остана усещането, че големите риби все още са на свобода и живеят в по-големи аквариуми, някои от които с частен асансьор.