Фатални жени или музи?
Ърнест Хемингуей и Марта Гелхорн
Марта била известна журналистка. Запознала се с Хемингуей през 1937 г. Той обичал да разказва, че „отначало се влюбил в стройните й крака, а чак след това – в самата нея“. Хемингуей я срещнал във Флорида. Миловидната стройна блондинка с остър език и солиден опит в журналистиката става негова трета съпруга. Те се оженили и заминали за Испания, където Хемингуей посветил на жена си романа, направил го световноизвестен – „За кого бие камбаната“. Двамата заедно пътешествали, пишели и изглеждало, че били щастливи. Но бракът им не траял дълго. Хемингуей, свикнал жените да му създават домашен уют, не могъл да издържи вечните пътувания на Марта и това, че тя поставяла кариерата преди брака. В едно свое писмо той й пише разгневен: „Ти каква си, Гелхорн, военен кореспондент или жена в леглото ми“, а друг път: „Грабвай историята, пиши и се връщай вкъщи“. През 1944 на Хемингуей му писва да пие сам с приятелите си в Куба и да чака отсъстващата си жена и решава да й направи номер. Урежда си работа като главен военен кореспондент на списанието, за което тя работи – „Колиърс“. Всъщност той получава нейната работа, като взема самолета за Лондон и пристига по-рано на мястото на действието – така я измества като репортер. Две седмици по-късно тя пристига в Лондон, минала Атлантика на норвежки товарен кораб, натоварен с динамит. Среща се с Хемингуей в хотел „Дорчестър“, разбрала за предателството му. Той е с патерици заради автомобилна катастрофа, защото карал пиян. Скарват се. Настаняват се в отделни стаи и всеки тръгва по своя път. Марта има смелостта да го напусне. Никога повече не се омъжва. На 90, полусляпа, с напреднал рак на яйчниците и черния дроб, Марта Гелхорн и този път сама решава съдбата си. Посяга към нощното шкафче, предозира лекарствата и напуска войната на този живот. Може би и от любопитство да види какво има оттатък. Като своя любим...



