“Напускайки Невърленд” или как мечтите се превръщат в кошмари

Антония Руменова

“Напускайки Невърленд” е история за злоупотреба, продължила с години и допълнително усложнена от факта, че от едната страна на насилието е краля на поп музиката. На пръв поглед е лесно да осъждаме – Майкъл Джексън, майките, Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък, които влязоха в ролята на лъжливото овчарче и сега трудно може да преценим дали този път са искрени или това е поредната постановка за пари.

Хората, които ще гледат филма основно заради сочните подробности на предполагаемото сексуално насилие, ще получат своето, но в този контекст режисьорът Дан Рийд е успял да създаде отрезвяващ портрет на манията ни по знаменитости, неспособността да виждаме недостатъците в хората, които обичаме, и процеса на насилие. Филмът не е само за болестта на една легенда и неговите вероятни жертви, а за престъпление, което съществува във всяко ниво на обществото и е прикрито зад срам и незнание.

Дори 10 години след смъртта си Майкъл Джексън остава емблематичен изпълнител. Между запомнящите се песни, танцови движения и съдебни дела за педофилия, той запази върла аудитория, която го боготвори. През 90-те един от тези фенове е бил австралиецът Уейд Робсън, който днес казва за идола си: "Беше един от най-добрите, най-внимателните и любвеобилни хора, които познавам. Помогна ми много – с кариерата, творчеството, с най-различни неща. И също така малтретираше сексуално в продължение на 7 години”.

Думите му са подкрепени от бившият рок музикант Джеймс Сейфчък, който добавя, че с Джако са се венчали на измислена от тях сватба и са разменили обети за вечна вярност. Джеймс е момченцето от рекламата на Пепси, в която участва и Майкъл. След запознанството им Джако започнал бавно да го ухажва – подарявал му дрехи, водел го на почивки, давал му пари в брой, качвал го на сцената пред огромна публика, за да танцува и стъпка по стъпка стигнали до Невърленд, където започнало насилието.

Аналогично е началото и при историята на Уейд. Той се запознава с Майкъл, след като печели конкурс за танци. По това време е бил на 5 години, а 2 години по-късно при екскурзия до Дисниленд заедно със семейството му отсядат в приказното ранчо на поп легендата и Уейд се превръща в негов близък приятел и любовник.

В разказa им Невърленд е примамка идентична с къщичката от лакомства от приказката "Хензел и Гретел”. Капанът се зареждал не само с фантастично имение, но и с пари, подаръци, пътувания с частен самолет, а в него се хващали и децата, и родителите им. Когато гледаш право към слънцето, не виждаш ясно. Заслепени от разкоша на холивудския живот, инфантилното му поведение и таланта му на Бог, нито семейство Робсън, нито Сейфчък са предполагали, че Майкъл Джексън върши нещо нередно с децата им и затова позволявали да спят в неговата стая многократно. А момчетата дотолкова се доверявали на своя кумир, че не осъзнавали какво се случва с тях.

Представата остава стабилна дори и след първото обвинение в сексуално посегателство. В действителност Майкъл Джексън не е осъждан за блудство с деца, няма неоспоримо доказателство, че е посягал на малолетен, а в делата срещу него се срещат както големи козове, така и големи противоречия.

По този повод журналистиката Морийн Орт от списание "Венити Феър” предостави неопровержимите факти относно обвиненията в сексуален тормоз. Тя е отразявала случая от 1993 година, когато 13-годишният Джордан Чандлър заявява, че кралят на попа е блудствал с него. Сигурно е, че Майкъл и Джордан са спали в едно легло 30 нощи поред. Спалнята на Джексън е била оборудвана с ВИП зона за сигурност, аларма и видеокамери, които се задействали и при най-малките следи от движение.

В стаята на Майкъл са намерени куп порнографски материали, част от които били на голи мъже. Майкъл Джексън е страдал от обезцветяване на кожата, наречено витилиго, а Джорди е нарисувал петната, причинени от болестта, в долната част на пениса му. Рисунките били запечатани в плик. Няколко седмици по-късно инспекторите фотографирали гениталиите на Майкъл и снимките напълно съвпаднали с рисунките на Чандлър.

Въпреки силните доказателства обаче дело не имало. Майкъл плаща 25 милиона с обяснението, че е искал да избегне продължителния съдебен процес. Обрат по тази история има и през 2009 година, малко след кончината на звездата, когато Джордан Чандлър заявява в открито писмо, че Майкъл Джексън никога не му е посягал, а целият спектакъл през 93-та е бил само заради пари.

Подобен е и развоя с Гавин Арвизо, който подава иск срещу изпълнителя през 2003 година, но в последствие показанията му са дикредитирани. На първото дело и Уейд Робсън, и Джеймс Сейфчък свидетелстват в полза на Майкъл. При второто дело Робсън и Маколи Кълкин се оказват куката, която спасява Джако от затвора. Години наред Уейд изрично е заявявал, че Майкъл не би посегнал на дете, а днес е в центъра на филм, който твърди обратното.

Така че не може да се отговори с категоричност – бил ли е Майкъл Джексън педофил или не, а и това не е основната тема на "Напускайки Невърленд”. Двете части от поредицата събуждат усещането за несправедливост. Остава впечатлението, че когато някой има достатъчно пари и влияние може да прави каквото пожелание и вероятно точно заради това чувство на недосегаемост съществува манията за слава и богатство. Остава впечатлението, че хората могат да бъдат купени и омагьосани, за да не виждат какво се случва под носа им.

Гледайки филма е хубаво да помислим и за собствения си Невърленд. Онази райска зона на удоволствията, в които се гмурваме, за да избягаме от отговорностите, в която даваме приоритет на личния си комфорт, без да се замисляме, че някои може да пострада. Фантазията, с която забравяме за проблемите, която стиска желанието ни да останем деца, пропускайки, че е време да пораснем. Този Невърленд е трънлив и колкото по-красива е една илюзия, толкова по-мрачна тайна крие, a както казва филма – накрая тайните те изяждат отвътре.

Дали ще повярвате на Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък не е толкова важно, тъй като Майкъл Джексън вече не е между живите. По-важно е да проследите признаците за насилие, тъй като малтретираните деца ще се чувстват достатъчно засрамени и виновни, за да го споделят. Всеки пита къде са били родителите, позволили на зрял мъж да се заобиколи с харем от юноши, пренебрегвайки, че знаем много малко за разновидностите на тормоза. А само когато разберем къде са истинските ни проблеми, кои са болните ни места, ще може да излекуваме света и да го направим по-добро място.