"18 At Norma Catherine. But wild thunderstorm with cyclone like wind saves them" 

Снимка: James Prinz, ©American Folk Art Museum

Хенри Дарджър – творецът аутсайдер

През ноември 1972 г. чикагският фотограф Нейтън Лернър отваря вратата на стая на "Уебстър авеню" 851. Там в продължение на 40 години живее Хенри Дарджър, който дни преди това постъпва в приют. Съседите го знаят като самотен и мрачен човек, чуват го понякога да си говори сам, дори го виждат да рови в кофите за боклук. Но когато Лернър влиза в стаята, пробивайки си път през купчините от всякакви вехтории, той открива тетрадки, напечатани на пишеща машина и подвързани на ръка, които съдържат подобие на фантастичен роман от 15 145 страници, озаглавен "In the Realms of the Unreal" ("Из пределите на нереалното"). Разказва историята на момичетата от семейство Вивиан, която се развива на гигантска планета, населена с деца, около която се върти Земята. Чрез своите страдания, доблестни дела и образцова святост, момичетата на Вивиан се надяват да помогнат, за да се постигне триумф на християнството. Дарджър предоставя два завършека на историята: момичетата на Вивиан и християнството триумфират над злото и другия, в който те са победени и царуват безбожните сили. Илюстрациите към текста са в стил наив, Дарджър изобразява момичетата с малки пениси, които бродят замислени или играят сред цветя и фантастични крилати дракони. Тези сцени се редуват с други крайно жестоки, садистични, в които телата на момичетата са завързвани, удряни, премазвани и най-накрая разпаряни, за да се извадят окървавените им вътрешности.

Какво е това: лудост? Педофилия? Извращение? Експертите не приемат подобни квалификации. Те са единодушни относно изключителната сила на изображенията, днес високо оценени и представени в няколко американски музеи. Арт критикът Майкъл Луна обяснява образите на измъчвани деца на Дарджер с популярната католическа култура и иконография, които включват образите на мъчениците, както и разказваните истории и приказки за зли вещици и духове и техните невинни жертви. Дарджър написва и "Историята на моя живот", мемоари, в които разказва за големите си разочарования от детството, определили целия му живот.

Дарджър е роден през 1892 г., на четиригодишна възраст губи майка си при раждането на сестра му. Бебето е дадено за осиновяване, а Хенри живее с баща си до седмата си година. Хенри Дарджър старши (1840-1908) е важна фигура в живота на сина си, но не остава дълго време до него. Невъзможността да го издържа го принуждава да настани сина си в католическо сиропиталище, откъдето е изгонен на 12 години, решават, че има психични отклонения.

Бащата признава, че синът му е особен, но изтъква невероятната му интелигентност и въображение. Въпреки това училището решава да го изпрати в санаториум за психичноболни. Там лекарите заключават, че Хенри има проблеми с приобщаването, от ранни години той е подложен на физически и психически тормоз, предполагайки дори, че е сексуално насилван.

Фактът, че Дарджър рисува предимно голи момичета с крила на пеперуди или с малки пениси, показва друга неясна страна от неговата "лудост" – той избягва сексуалния контакт с жени поради страха, че жената, обект на неговите желания, може да се окаже осиновената му сестра, която завинаги изчезва от живота му.

Баща му умира, когато е на 17 години, и той прави опити да избяга от психиатричния санаториум, но полицията го връща. Третият е успешен и младежът успява да стигне до дома на баба си в Чикаго.

Странен, необщителен, затворен в себе си, Хенри подробно описва в дневниците си как се бие със съучениците си, както и зловещите си планове да им отмъсти. Отхвърлянето, което изпитва към децата, впоследствие като възрастен се превръща във възхищение и той признава, че би направил всичко, за да защити едно дете.

В описанията си е изключително подробен, обстоятелствен до най-малкия детайл. В една от тетрадките изписва 4 672 ръкописни страници за торнадо, наречено "Sweetie Pie", на което е свидетел през 1908 г.

Хенри Дарджър прекарва по-голямата част от живота си като работник по поддръжката, мияч в кухнята и санитар в католическа болница. Работата му изисква физически усилия и с течение на времето тялото му губи сили. Проблемите започват с тежка и необяснима болка в краката, след това претърпява инцидент, който уврежда таза и му пречи да работи. Когато напуска работа, здравето му бързо се влошава, не може дори да слиза по стълбите на жилището си, затова решава да отиде в приют. Там прекарва последните месеци от живота си, измъчван от постоянни болки в гърба, тазобедрените стави и краката.

Мистериозен и самотен, никой не допуска, че Дарджър може да се окаже велик творец. Той използва своето изкуство като средство за комуникация със самия себе си. Дебра Кер, изпълнителен директор на INTUIT (Center Intuitive Outsider Art), който държи най-много творби на Дарджър в света, обяснява, че той създава своите произведения единствено за себе си, и всъщност преди да умре моли хазяина си да изхвърли всичко. За щастие съдбата се намесва и спасява огромното му творчество. Неговият живот става достояние на широката публика благодарение на документалния филм на Джесика Ю "The Realms of the Unreal" ("Из пределите на нереалното"). Филмът разказва за живота на писателя и художника въз основа на анализа на всяко негово произведение.

45 години след смъртта на Хенри Дарджър мистерията около него продължава, още никой не може да си обясни как този самотен, затворен в една стая човек, без нужното образование, успява да създаде творчество, което изумява със своите мащаби и творческа мощ.

Хенри Дарджър е погребан в гробището "Вси Светии" в Дес Плейнс, Илинойс. На надгробния му паметник пише Твореци Защитник на децата.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види