В третата част от материала ни за известните футболисти, които са се пробвали в музиката, продължаваме с още няколко опита зад микрофона. Преценете сами дали те си заслужават.

Базил Боли и Крис Уодъл, "We've Got a Feeling"

Футболът:

Уодъл е една от английските легенди на 20 век. Нападателят започва в големия футбол през 1978 г., а славната му кариера завършва чак през 1998 г. Съответно, Уодъл е защитавал цветовете на безчет клубове, но в най-силните си години той е любимец на феновете на Тотнъм, пред които той нанизва 33 гола в 138 мача. След това англичанинът преминава в Олимпик (Марсилия) за огромната сума за онова време от 4,5 млн. долара. Именно с френския тим Уодъл печели три тили на странати, но преживява и разочарование от загубата финала за КЕШ (Купа на Европейските Шампиони) през 1991 г. от отбора на Цървена звезда.

Историята на Крис Уодъл за националния отбор на Англия е люшка между двата полюса. С националната фланелка той изиграва 62 мача, отбелязва 6 гола и участва на две световни първенства, но никой не иска да си спомня второто от тях. На турнира в Италия през 1990 г. англичаните се изправят срещу Западна Германия и Уодъл пропуска наказателен удар в продължението на мача, а после въобще не уцелва вратата при изпълнението на решаващите дузпи.

Базил Боли

Африканският футболист с френски паспорт е един от най-мощните централни защитници в Европа през 80-те и началото на 90-те години. Боли прави име с отбора на Оксер и през 1990 г. си спечелва трансфер в Олимпик (Марсилия), който по онова време е най-силният клуб в местното първенство. Боли завинаги влиза в историята на този отбор, защото отбелязва единствения гол в срещата с Милан на финала за КЕШ през сезона 1992/1993. Всъщност, Боли влиза и в историята на местния футбол, защото тази европейска клубна титла е единствена за Франция до този момент.

За националния отбор на страната Базил Боли изиграва 45 мача и ще бъде запомнен основно с ударът му с глава в лицето на английския национал Стюърт Пиръс на Евро`92.

Въпреки грандиозния успех на Олимпик, Боли напуска още на следващия сезон, защото клубът е разтърсен от скандал с подкупи. Титлата от шампионския сезон през 1993 г. е отнета, а президентът и няколко от шефовете на клуба получават присъди. След това кариерата на Боли продължава през Глазгоу Рейнджърс, Монако и японския Урава Ред Даймъндс.

Музиката:

Докато Уодъл и Боли са съотборници в по-добрите времена на Олимпик, двамат решават да направят песен заедно.

Парчето излиза през 1992 г., а само клипът е по-абсурден от начина, по който двамата се опитват да рапират.

Глен Ходъл и Крис Уодъл, "Diamond Lights"

Футболът:

Глен Ходъл започва отлично кариерата си в първия ешелон на английския футбол, след като отбелязва гол срещу Стоук Сити, чиято врата пази националният вратар Питър Шилтън.

Когато се мести от Тотнъм в Монако на Арсен Венгер, Ходъл помага на отбора да завоюва шампионската титла във Франция още през първия си сезон и печели приза за най-добър чуждестранен играч в първенството. По-късно англичанинът се завръща на Острова и играе за отборите на Челси и Суиндън.

Дебютният мач на Ходъл за националния му отбор е срещу България на 22 ноември 1979 г. в който той отбелязва страхотен гол за победата с 2-0 на стадион "Уембли". За Англия халфът изиграва 53 мача, в които се разписва 8 пъти.

Музиката:

Ходъл и Уодъл са съотборници в Тотнъм, когато отборът печели Купата на Англия през 1981 г., но идеята им да запишат песен идва след техен караоке дует. Приятел в музикалната индустрия ги чува и предлага да ги свърже с познат продуцент. Уодъл и Ходъл дори звучи като подходящо име на британски поп дует от 80-те години.

Ходъл и Уодъл със сигурност са си мислели, че ще са футболната версия на Дюран Дюран, когато издават сингъла "Diamond Lights" през 1987 г.

Песента всъщност не се представя толкова зле, защото достига до номер 12 в класациите, което окуражава футболистите-музиканти да издадат дори по-скандално парче.

С това напъните на Крис Уодъл в музиката най-накрая приключват, за щастие. Не може да се каже, че човекът не се е опитал.

Анди Коул, "Outstanding"

Футболът:

Анди Коул е един от най-типичните примери за футболисти, които играят страхотно в клубните си отбори, а в мачове на националния отбор сякаш не са на терена.

В цялата си кариера между 1988-2008 г. Анди Коул е играл за 8 отбора от Висшата лига и още 4 от второто ниво на английския футбол. Нападателят привлича вниманието на феновете, когато през 1993 г. Нюкасъл чупят трансферния си рекорд, за да го привлекат. Той се отплаща като бележи феноменалните 12 гола в 12 мача, а отборът се класира за Висшата лига. Още с първия си сезон за Нюкасъл във Висшата лига Коул се разписва 41 пъти във всички турнири и така чупи рекорда на клуба за най-много голове на Хюи Галахър отпреди 70 години.

Равносметката на Анди Коул от общо 68 гола в 84 мача е повече от впечатляваща, поради което трансферът му за 7 милиона паунда в Манчестър Юнайтед изглежда изненадващ през 1995 г. Пикът на кариерата на Коул е именно на "Олд Трафорд", където стрелецът става основна част от супер успешния тим на сър Алекс Фъргюсън. С Юнайтед нападателят печели 5 пъти първенството, два пъти Купата на Асоциацията и веднъж Шампионската лига през 1999 г. Коул остава в клуба 6 години, а феноменалното му партньорство в атака с Дуайт Йорк му помага да стане третият най-добър стрелец във Висшата лига с 187 гола.

Въпреки феноменалните си изпълнения на терена, Анди Коул е бледа сянка на себе си с националната фланелка. Той играе 15 пъти за Англия и отбелязва само веднъж - срещу Албания.

Музиката:

Неговото парче определено е в традициите на американския хип-хоп от 90-те години. Ако Анди Коул можеше да рапира, щеше да му се получи, защото на вид го докарва. В клипа към парчето той изглежда достатъчно обсебен от колите и луксозния начин на живот, за да стане хитов рапър.

Всъщност, за първи път това парче е изпълнено от The Gap Band през 1982 г., а оттогава са му правени множество кавъри или други артисти са ползвали семпъли от песента.

Карлос Тевес, Piola Vago - Dejala

Футболът:

През цялата си кариера Тевес носи духа на победата със себе си. Малцина са онези, които могат да кажат, че са успели във всички първенства, в които са играли, но аржентинецът е един от тях.

Нападателят започва кариерата си в аржентинския Бока Хуниорс, с които печели Копа Либертадорес и Интерконтиненталната купа, а след това отива в Бразилия и печели местното първенство с Коринтианс. Много здрав физически, винаги нахъсан на терена и със страхотен усет за гола, аржентинецът се харесва на феновете на Уест Хям, когато той помага на отбора да не изпадне от Висшата лига. Същите качества го отвеждат в Манчестър Юнайтед, където за две години Тевес печели два пъти първенството и веднъж Шампионската лига. Нападателят извършва грях в очите на феновете на отбора, когато преминава в градския съперник Манчестър Сити. Но там намира нови фенове, защото е сред ключовите играчи на тима, който печели първата си титла от 44 години.

Тевес продължава триумфалния си ход по европейските терени, когато преминава в Ювентус през 2013 г. и там става голмайстор и шампион още в първия си сезон. С отбора от Торино той печели първенството и купата на страната, а също така играе на финал за Шампионската лига.

Нападателят се завръща в Бока по средата на сезона през 2015 г. и с отбора печели титлата и купата на страната. Така аржентинецът става първият футболист, който е спечелил двете отличия с два отбора от различни държави, но в рамките на една календарна година. След кратък престой в Китай, Тевес се завърна в родния Бока Хуниорс през 2018 г. и изживява приятна футболна старост като полубожество за местните фенове.

За Аржентина Карлос Тевес е играл 76 мача, в които има 13 гола. Той е златен медалист от Олимпийските игри по футбол през 2004 г.

Музиката:

Това парче умишлено е оставено последно в класацията. От една страна не е ясно с какво точно допринася Карлос Тевес за песента, но пък по отношение на клипа...

Във видеото към песента има само едно нещо, което е по-нелепо от прическата на Тевес, и то е неговияt танц. Ако риташе топката, както танцува, никога нямаше да сме чували за него.