Изкуството и войната нямат нищо общо, както нямат нищо общо неща като съзиданието и разрушителността, или бялото и черното. Повечето творци в историята са отбягвали военните конфликти с всички сили по разбираеми причини- това просто не е тяхната сцена.

Малцина сред известните хора на изкуството стават известни не само като изключителни актьори, писатели и поети, но и като смели бойци, които са се изправяли лице в лице със смъртта, за да победят, да бъдат ранени или дори убити.

Ето някои от най-интересните случаи на творци воини.

Актьорът генерал

В изкуството

Джеймс Стюарт е една от легендите на холивудското кино от класическия му период. Стюарт прави много успешна кариера преди Втората световна война и е номиниран пет пъти за Оскар, като веднъж печели наградата - през 1940 г. за участието си във филма "The Philadelphia Story". През 1985 г. Академията му дава още една награда, този път за цялостно творчество. Според американския филмов институт той е един от тримата най-велики актьори от Златната ера на Холивуд, заедно с Хъмфри Богарт и Кари Грант.

Във войната

Преди войната Джеймс Стюарт е покорил върха на американската филмова индустрия, но е запазил една скромност, която с времето става пословична. Стюарт е известен с неща като това, че дава своята награда Оскар на баща си, който години наред я държи изложена на входа на магазина си, заедно с други награди и медали на семейството.

Джеймс Стюарт произхожда от семейство, което е познавало добре войната от сто години насам. И двамата му прадядовци са участвали в Гражданската война, а баща му е в армията по време на Испано-американската война и Първата световна война. Самият Джими пък е изключително опитен пилот, който е взел разрешително за управление на самолет още през 1935 г., а три години по-късно вече има и лиценз за пилот на пътнически самолет.

Стюарт често лети през страната, за да посети родителите си в Пенсилвания и дори участва в авиосъзтезание през 1939 г. Докато е холивудска звезда, той започва успешна кампания за изграждане на училище, който по-късно става част от комплекса на военновъздушните сили на САЩ. С оглед на всичко това, вероятно звучи логично, че Стюарт много иска да се бие срещу нацистите, и то като военен пилот.

Постепенно обаче става ясно, че популярността и връзките само ще му попречат да стигне до пилотската кабина. Първоначално кандидатурата на Стюарт е отхвърлена, защото той не покрива физическите изисквания за тегло. Тогава актьорът започва да тренира с треньор от Metro-Goldwyn-Mayer, за да качи маса. Когато накрая е приет във военновъздушните сили, Джими Стюарт става първата кинозвезда, която облича униформата във Втората световна война.

Проблемът е, че армията си харесва Джими такъв - лъскав, хубав в униформа на екрана, световноизвестен представител и говорител на тяхната кауза. Което означава, че военните нямат никакво намерение да го пращат на фронта. Те използват мотива, че Стюарт е по-възрастен от позволеното за боен пилот, както и че обучението му е за цивилен пилот. Бойният дух на актьора обаче е забележителен и той минава военни курсове за летец, а след това използва връзките си, само и само да отиде да се бие.

През декемврви 1943 г. той най-накрая е в Европа и получава задача да бомбардира съоръжения за подводници в германския град Кил. След атаките над Бремен и след това в Лудвигшафен, Стюарт се превръща в лидер на своята бойна група, получава медал и е повишен в майор.

В оставащата една година от войната Стюарт прави много успешна кариера в различни бойни формирования на американската армия. За успехите в небето Джеймс Стюарт получава още два американски медала и едни френски. През 1945 г. той е повишен в чин полковник и е един от малцината, които са се издигнали до този чин от обикновен редник само за 4 години на война.

Въпреки успехите на фронта, по време на службата си Джеймс Стюарт все пак трябва да играе кинозвездата Джими Стюарт. Актьорът летец се появва в различни военни радиопредавания, а след атаката на Пърл Харбър участва в радиопрограма с други популярни актьори като Орсън Уелс, Уолтър Хъдсън и Лайънъл Баримор.

Стюарт е видян от милиони американски момчета - бъдещи доброволци в различни пропагандни филми. Той се съгласява да участва в "Winning Your Wings", който е част успешна от кампания за набиране на войници. Заради своята популярност, той продължава да води борба да бъде оставен на фронта, но през 1942 г. получава лейтенантския си чин и е изпратен на сигурно в Ню Мексико като пилот на тренировъчен самолет. През 1943 г. Джеймс Стюарт е повишен в чин капитан.

Актьорът продължава да е водеща фигура във военновъздушните сили и след войната. Той остава в армията като полковник от запаса и като командир на военна база. Джеймс Стюарт е сред основателите на Асоциацията на военновъздушните сили на САЩ, а кариерата му в пагони продължава стремително нагоре.

През 1959 г. той е повишен в бригаден генерал и продължава активната си военна служба. През 1966 г. актьорът е в един от бомбардировачите по време на военновъздушна мисия през Виетнамската война. Самият Стюарт не пилотира самолета и отказва да коментира участието си в полета. През 1969 г. доведеният му син Роналд е убит като пехотинец във Виетнам.

Джеймс Стюарт се уволнява от армията през 1968 г., а през 1985 г. получава медал от президента Рейгън и повишение в чин генерал-майор от запаса на военновъздушните сили.

Когато се завръща от фронта, Стюарт опитва да продължи кариерата си си с филма "It's a Wonderful Life" през 1946 г. Коледната история получава пет номинации за Оскар, включително и за неговото изпълнение, но филмът не става популярен и води до банкрут на продуцентската си компания. След серия неуспехи, актьорът генерал постепенно успява да се задържи в шоубизнеса и прави забележително дълга кариера до смъртта си на 2 юли 1997 г.

Писателят революционер

В изкуството

Оруел е един от най-вдъхновяващите автори на 20. век, известен най-вече с политическите утопии "Големият брат" и "Животинска ферма". Самият Оруел живее активно в своите турболентни времена, които оформят фигурата му в историята като изтъкана от изкуство и идеология.

Оруел е роден в британска Индия, бил е полицай в Бирма и учител в Англия, а сложната му натура е сериозно предизвикана от невероятната бедност и мизерия, на която става свидетел по време на пътуване из градовете на северна Англия през 1936 г.

Трудно е да се каже дали видяното е направило писателя убеден комунист или той просто е презирал тиранията във всичките й форми, затова е виждал нейна алтернатива в левите идеи. Така или иначе, творецът решава да хване оръжието в името на каузата и заминава да се бие за републиканците срещу армията на Франко през 1936 г. Джордж Оруел е един от над 30 хилядите чужденци, взели участие в международните отряди на Испанската гражданска война.

Във войната

Оруел пристига в Барселона с твърдото намерение да се бие за демокрацията и срещу бунтовника Франко. Само че политическата обстановка в каталунската столица по това време е повече от сложна, защото управляващото правителство е поддържано от различни леви фракции, които се борят за влияние. Независимата работническа партия, към която се присъединява Оруел, е част от марксиската формация Partido Obrero de Unificación Marxista – POUM.

След кратко обучение англичанинът е изпратен на сравнително безопасния арагонски фронт,  а полицейската му подготовка му помага бързо да стане ефрейтор. Въпреки че Оруел е потресен от факта, че републиканските позиции са слабо снабдени с оръжие и муниции, писателят показва смелост в редките случаи на сражение.

Оруел се връща в Барселона, защото иска да говори с началството да бъде изпратен в по-сериозния бой с франкитите на фронта в Мадрид. Интезивните политически събития обаче го задържат в каталунската столица, където избухват улични сражения между републиканските групировки.

Именно по време на тези стълкновения Оруел се настройва срещу комунистите и тяхната пропаганда срещу POUM. Затова и той не се включва в комунистическите международни бригади, а се връща на арагонския фронт. Там авторът оцелява на косъм, след като куршум го пронизва в гърлото, но не засяга основна кръвна артерия. Когато комунистите нападат все по-агресивно POUM и много членове на организацията се оказват в затвора, самият Оруел и съпругата му са принудени да се крият.

Накрая те успяват да си уредят документи, за да напуснат страната, и се завръщат в Англия през 1937 г. В неговото отсъствие Джордж Оруел е осъден от военен трибунал като шпионин-троцикст и предател.

Писателят пилот

В изкуството

Когато черната комедия на Хелър "Параграф 22" излиза през 1961 г., тя предизвиква смесена реакция, а продажбите са повече от скромни. Още веднъж в историята се намесва добрата стара Англия, където оценяват таланата на писателя и книгата става хит.

След това хитът се завърща отвъд Океана, където Хелър става един от най-успешните автори на 20. век. Писателят никога не повтаря успеха си, но "Параграф 22" струва колкото хиляди написани книги.

Във войната

Самият Хелър е базирал историята на книгата на личния си опит като пилот на бомбардировач през Втората световна война. Хелър постъпва в армията на 19 години през 1942 г., а две години по-късно вече е опитен летец от сраженията в Италия с над 60 бойни болета.

За разлика от мнозина, самият писател си спомня с добро за военните си години. Той обяснява това с факта, че през 40-те за хората от долните класи като него армията е била сигурен начин за преживяване с всичката безплатна храна, осигурено спане, медицински прегледи и възможност за пътувания, които предлага.

Писателят пехотинец

В изкуството

Талантът на младия Селинджър си личи отрано и той е призван да взриви литературния свят. През 1951 г. американецът издава "Спасителят в ръжта", която в началото е била забранявана  и скандална книга, но печели огромна популярност и днес е сред стълбовете на англоезичната литература. Скоро след успеха на книгата писателят започва да живее в усамотение в провинцията до смъртта си през 2010 г.

Във войната

Джером Селинджър е извикан в армията през 1942 г. и е зачислен към пехотински полк. За разлика от Стюарт и Оруел, той не вярва в каузата на войната, но накрая попада в епицентъра на голямото клане при десанта на Нормандия, както и в битките при Булж и Хюртген.

По-късно Селинджър преминава в контраразузнаването, а познанията му по френски и немски език са полезни при разпити на военнопленници. Писателят е един от първите, които влизат в един от концлагерите на Дахау. Завършва войната като сержант.

Любопитното в случая е, че Селинджър пише литература през цялото време на войната и негови текстове се публикуват в различни американски списания.

Поетът хайдутин

В изкуството

Поезията на Яворов е значително по-популярна от биографията му, което е несправедливо.

Докато блести в учебниците по литература, за него няма нищо в учебниците по история, въпреки че той, заедно с Христо Ботев, е класическият пример за поет воин.

Във войната

Яворов влиза в редиците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 година и до края на живота си е неизменно свързан с македонската кауза. Авторът на "Хайдушки песни: е редактор в няколко вестника на ВМОРО. Освен това, Яворов има и личен четнически опит още от 1902 г. Поетът е бил в четите на воеводите Яне Сандански и Гоце Делчев, а през 1904 г. пише първата биография на Делчев.

На Кюстендилския конгрес на ВМОРО той е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902-1903". Поетът е личен приятел на водача на организацията Тодор Александров. Говори се, че отровата и пистолетът, с които поетът се самоубива, са доставени от Александорв.

През Балканската война Яворов не се поколебава да преследва мечтата за обединена България с оръжие в ръка и става доброволец в Македоно-одринското опълчение, като влиза в състава на чета №15. Заедно с нея той слиза по река Места и участват в превземането на град Кавала. За заслугите си поетът воин е награден с кръст "За храброст".

Поетът войник

В изкуството

За краткия си 29-годишен живот Дебелянов създава някои наистина докосващи творби от световно ниво. Подобно на Яворов, той се оказва в македонския боен театър, но по време на Първата световна война.

Във войната

По време на Балканската война Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево и е произведен в чин подпоручик. През Първата световна война поетът иска да отиде на фронта, въпреки че може да избегне военната служба. В крайна сметка, Дебелянов се записва като доброволец.

През 1916 г. той вече е на фронта, където дори става командир на военна част. На 2 октомври подпоручик Дебелянов е убит в нощен бой с англичаните близо до Горно Караджово.