Крис Захариев е от онези млади хора, които наистина биха могли да вдъхновят и най-отчаяния (от следващото поколение) българин. Крис би съживил отсрещния да вярва отново, да бъде тук и сега, готов за нови предизвикателства и промени. Защото 19-годишният млад мъж живее така, показвайки, че всеки може да сътвори светлата страна на живота. С усмивка, с копнеж и с разумни и съзидателни действия. Крис умее да представи процеса по-възможно най-смелия начин, участвайки в него. Дали ще заснеме изненада за най-добрия учител в училище или пък ще реши с още двама приятели и един стар автомобил да обиколят през лятото забравените кътчета и хора на България, или просто ще усмихне деня ни, като покаже как създава от боклука изкуство. Всичко това е Крис, очакваме от него големи и красиви неща, защото е истински мечтател, а за тях знаем и небето не е граница.

Прочетете как по време на сесия (Крис е втора година студент в НАТФИЗ) отговори на нашите въпроси:

Крис, ти вдъхновяваш хора от различни възрасти, не само твоето поколение, но кои са твоите лични всекидневни вдъхновители?

Животът е моят най-голям вдъхновител. Вярата също. Да пътувам и да творя, това ме прави жив.

От лятото на 2017 взе едно голямо приключение, но какво най-ценно научи от него?

Най-ценното нещо, което научих е, че всичко рано или късно се нарежда. Живеейки месец и половина с момчетата в екипа - Ясен и Стас,  без да знаем къде ще се спим и какво ще ядем, си беше предизвикателство. Много често ние като хора не искаме да се впуснем в неизвестното, защото то е извън комфортната ни зона. Но там е, където е истинското приключение.

Какво се иска освен сърце, за да поемеш на такова пътешествие?

Очи, за да видиш красотата, там, където другите не я търсят.

Имало ли е нещо, което не си искал да снимаш за другите, а да запазиш само за себе си?

Не мисля. Според мен истинското щастие да пътуваш е пълно, когато го споделяш с хората.

Какво в днешния свят те мотивира да бъдеш себе си?

Един мой любим изпълнител, Lecrae, има такава мисъл, че: “ Ако живееш за одобрението на хората, ще умреш от тяхното отхвърляне.” И е прав. Не съм сигурен какво точно ме мотивира да бъда себе си. По-скоро няма нищо, което ме мотивира да не бъда този, който съм създаден.

Как днес се съхраняваш във време на доста фалш, комерсиалност и  свръхконсумация?

Опитвам се да си напомням кои са истинските, вечни неща в живота. Също се опитвам да не купувам всичко, което видя, че е на промоция!

Как реагираш, когато нещо е наред, когато нещо е грешно или пък несправедливо?

Най много не харесвам хора, които само се оплакват от всичко и всеки. Но не мога да ги съдя, защото често осъзнавам, че и аз го правя. Наистина вярвам, че за всеки проблем има решение. Видя ли проблем, който докосва силно сърцето ми, не си затварям очите. Правя план и действам!

Важно ли е човек да има кауза?

Абсолютно!

Защо избра да учиш в България кино?

Защото вярвам, че тук има и бъдеще и потенциал и платформа, за да се развивам.

Какво е киното за теб?

Според мен киното е много повече от гигантски продукции, скъпи актьори и големи камери. Киното, най-просто е разказване на истории. Истории, които си заслужава да бъдат видени.

Филм и режисьор, които те провокираха в последно време?

Филм - “12 Ядосани Мъже”на Сидни Лъмет. А режисьор - Уес Андерсън.

Какво би казал на следващия, който е решил да се изгуби нарочно?

Давай! Току-виж си се намерил случайно!