Снимка: Salwan Georges

Със или без Тръмп, американците организират малка климатична революция

Исам Ахмед от Франс прес

Калифорнийският климатолог Питър Калмъс не се качвал на самолет след ужасно пътуване през 2012 г., когато твърди, че се е почувствал зле физически. Имал усещането, че "краде" бъдещето на децата си. Заклел се е никога повече да не го прави.

В САЩ президентът Доналд Тръмп не крие презрението си към науката за климата, но това не пречи на обикновените американци да водят собствената си мини-революция за климата и сами да намаляват въглеродния си отпечатък.

Когато бил постдокторант, Питър Калмъс започнал да осъзнава влошаването на климата, топенето на ледовете и затоплянето на планетата.

"Разтърсвах всички, пишех нон-стоп във Фейсбук, но това не постигаше кой знае какво", разказва той пред АФП от дома си в предградията на Лос Анджелис. "И тогава си казах, че може би трябва да накарам действията да съответстват на убежденията ми".

Тогава този специалист по климата изчислил собствените си емисии на парникови газове. Открил е, че потреблението на електричество не представлява нищо в сравнение с пътуванията му със самолет.

"Затова започнах да пътувам по-малко. В продължение на един месец опитах и вегетарианството, и ми хареса", обяснява той. Всичко това, без да има усещането, че жертва качеството си на живот.

Тарек, рециклиращият

Други американци са по-крайни, като Тарек Масарани, активист, който изнася лекции в два университета във Вашингтон.

От две години той няма жилище (преди това живееше в общност в Такома парк, в предградията) и живее при различни приятели. Освободил се е от 90 на сто от притежанията си и се придвижва почти винаги на велосипед, включително през свирепата в тази част на САЩ зима.

Разбира се, той вече не купува нови продукти, предпочитайки рециклирани. "И удължавам живота на вещите си отвъд това, което повечето хора приемат", казва 40-годишният Тарек, с малки очила и дълги коси. Както на мобилния си телефон, така и на стария си компютър.

Храната си той събира буквално от кофите за боклук, откъдето вади остатъци от менютата на конференциите, в които участва.

"Не купувам продукти от животински произход, не искам да създавам търсене", казва той. Но когато този веган види останки от месо на някоя маса или в боклукчийска кофа, той ги взема. "Смятам за ужасно, че убиват животни, за да свършат в кофите за боклук".

Той съзнава, че неговият начин на живот зависи от "обществото на прекомерната консумация", в което живее. Но, казва той, ако хората бяха консумирали по-малко от десетилетия насам "нямаше да се стигне до тук".

Елизабет, вятърна и слънчева енергия

Спектърът на поведение във вашингтонските предградия е широк, както показва животът на Елизабет Хоган, която е избрала по-постепенен път за намаляване на въглеродния си отпечатък.

Тя е консултантка за неправителствени организации за опазване на околната среда, специалистка по замърсяването на океаните с пластмаса.

Това лято тя и съпругът й са инсталирали слънчеви панели на покрива на дома си - с което задоволяват 80 на сто от енергийните нужди на семейството. Останалите 20 на сто се покриват от вятърни турбини, чрез техния доставчик на електричество, срещу допълнителна такса.

"Целите ни кариери и живот се въртят около планетата, но не съм перфектна", казва Елизабет. Тя продължава да използва стария си автомобил и да пътува със самолет по работа.

Тя обожава сиренето и следователно е само вегетарианка, а не веганка, но поне млечните й продукти произлизат от местна ферма, която доставя стоката в стъклени бутилки за многократна употреба.

Какво помагат тези малки стъпки, на фона на водената от американското правителство политика на отстъпление в опазването на околната среда?

"Ако всички са се събудили, това е защото преди година или две имаше истинска еволюция в общественото съзнание", казва Питър Калмъс, който е написал книга за опита си.

Революцията се предава от човек на човек, казва той, когато хората обясняват на други как са променили собственото си поведение. "Когато им казваме, че има нужда от спешни мерки, нашите думи наистина съответстват на делата ни".

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види