Снимка: Mike Leyral

Полинезийският остров Макатеа се разкъсва между фосфатите и екотуризма

Майк Лейрал, Франс прес

Варовиков блок със стръмни скали, изтърбушени и захвърлени вагони, рушащи се къщи, земя, пълна с коралови вкаменелости, потънала в тропическата растителност: в южната част на Тихия остров Макатеа се разкъсва между фосфатната промишленост и екотуризма.

Разположен на архипелага Туамоту, във Френска Полинезия, Макатеа, на осем часа път с кораб от Таити и без писта за кацане, е специален сред десетките атоли, които се подават само на няколко метра над повърхността на океана. Островът се е появил преди десетки милиони години, обгръщайки в земите си като с менгеме хиляди тонове фосфат.

Този фосфат е един от най-чистите в света и се цени високо от селскостопанските производители. Между 1917-а и 1966 година хиляди работници са го изкопавали ръчно с лопати. "Това беше затворнически труд: колкото повече колички се транспортираха, толкова повече пари имаше, човек трябваше да бъде силен!", спомня си Франки Ваираароа, роден през 1948 година, който е копал три години, веднага щом е навършил 15 години.

През 1966 година Франция започва ядрени опити на други атоли на Туамоту: Mуруроа и Фангатауфа. Необходима е работна сила. Фосфатът на Макатеа, който става все по-недостъпен, когато се копае ръчно, е изоставен.

Само че австралийският бизнесмен Колин Рандал иска да възобнови добива на фосфат. Нови технологии позволяват да се копае на по-дълбоко, като в Науру, независим остров, разположен на другия край на Тихия океан, който дори вече възобнови извличането му.

В Макатеа стотината жители са разделени по този въпрос. Кметът Жулиен Маи иска мините отново да бъдат отворени, за да има заетост. При условие, че новата компания заличи всички следи от досегашните дейност и запълни хилядите дупки, които покриват целия остров. "Това е начин да се опитаме да си върнем отново земята, на която да може да се живее", с надежда казва той.

Противниците на тази идея, според които фосфатът е донесъл само злини, са на мнение, че са убедили по-голямата част от население да отхвърли възобновяването на добива на фосфат, но се опасяват, че въпреки всичко той ще надделее. "В новия комитет по мините има само министри, следователно правителството (полинезийското - бел. ред.) ще решава бъдещето на Макатеа, а не неговото население", заявява Силвана Нордман Аоа, която ще се изправи срещу Жулиен Маи на следващите общински избори.

Туристически потенциал

Синът на Жулиен Маи, Ейтапу, има друга идея: скалите на Макатеа да се използват за привличане на туристи. Миналата седмица 192 пасажери слязоха от един кораб, увеличавайки тройно населението на острова. В продължение на четири дни те правиха обиколки, изучаваха пещерите и най-вече се изкачваха по скалите, като сред тя имаше и някои от най-добрите катерачи в света.

За катерене "Макатеа е уникален остров, никога досега не съм виждал нещо подобно, чисто е, скалите са навсякъде, стигат чак до плажа, и палми наоколо, това място е невероятно", със задоволство разказва Шарлот Дюриф, бивша световна шампионка по катерене.

Въпреки че островът е труднодостъпен, катерачите вярват в неговия туристически потенциал. "Тази изолираност е изключителен коз: именно по този начин Макатеа е защитен, (...) това ще позволи на жителите да се приспособят според броя на хората, които могат да посрещнат", коментира Еруан Льо Лан, президент на асоциацията Maewan и съорганизатор на тази среща на катерачите.

Буйната природа на Макатеа, неговите уникални видове и огромните плажове са другите предимства. Един млад мъж на острова дори планира да открие клуб за гмуркане. Икономическите приходи не са сравними с парите, които носи фосфатът, но противниците на мините искат да защитят своя начин на живот, който се състои от отглеждане на кокосови орехи, лов на раци и пчеларство.

Предприемачът Колин Рандал пък е на мнение, че екотуризмът и промишлеността могат да съществуват съвместно и дори планира да заличи щетите от половин век добив на фосфат на острова. Екоактивистката Дани Питман обаче не вярва, че това ще стане: "Това е проект, а унищожението на острова ми е реално, няма да може да се направи нищо повече, стигнало се е до точка, от която няма връщане назад", пророкува тя, докато събира солни цветя по плажа.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види