Снимка: Joe Allison

Терорът не различава християните и мюсюлманите

Преди две години от омраза към мюсюлманите бус се вряза в тълпа от хора в лондонския квартал Финсбъри. Един човек загина, а десетки бяха ранени. Затова новината за клането в двете джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия не ме изненада. Ислямофобията е във възход от известно време, а след 11 септември напрежението между мюсюлмани и християни не  само на политическо ниво. Ислямът е публично демонизиран и дехуманизиран, като социалните мрежи съдействат за разпространението на тази тенденция.

Политици, коментатори, анализатори и медии също се включват в течението, което не нормализира ситуацията. Но ако има едно нещо, което може да научим от ужаса в Крайстчърч, е, че е крайно време да се изпращат повече послания за солидарност, да видим мюсюлманите като човешки същества и да спрем омразата, защото заради нея загиват хора.

Между Ориента и Запада днес цари недоверие. За европейците Ориентът символизира дивите времена на тяхното развитие, които предпочитат да оставят в миналото. Те вярват, че са преодолели разрушителността и са преминали към по-цивилизована фаза на развитие, която проповядва мир и в публичния, и в частния живот. За арабския свят, от друга страна, Запада е станал синоним на лицемерие, предателство и заговори, целящи да унижат мюсюлманите. И макар монотеистичните им религии имат общи корени, воюват. Всяка от тях открива у другата изтласканото собствено несъзнателно и реагира със страх, който формира културни стереотипи, коментира Михаел Людерс в „Ди Цайт".

Страхът е уникална емоция, която моментално активира рефлекс за бягство. Но тъй като няма как да избягаме от планетата, се опитваме да унищожим това, което ни плаши. Западният свят – миналото, което не желаят да приемат, а Ориента – промените на консервативните им традиции. В резултат от двете страни на земното кълбо взаимно се обвиняват в недружелюбност и студенина, не контактуват помежду си, не се осведомяват отвъд повърхността, а слабите знания са фактор за предразсъдъци.

Исторически войната между наши и ваши започва през 12 век с кръстоносните походи. Тогава светият престол призовава европейските държави да се обединят срещу неверниците от Изток. Западна Европа се оформя като враг на Ориента, а мюсюлманите са представени като фанатици, ирационални, налагащи своята религия с кръв. Този образ на исляма се затвърждава при първия досег на европейците с Османската империя. И въпреки че в тези векове зверствата при военни походи били нещо обичайно, в историята ни те са преписани изцяло на турците, правейки ги емблема за зло.

По времето на Романтизма вижданията на европейците за исляма се променят за кратко. Османската империя вече не е била заплаха, а Ориента се превръща в приказен, алтернативен свят .Преводите на персийска и арабска поезия вдъхновяват по онова време дори Гьоте, който смята, че поезията обединява Запада и Изтока около едни и същи ценности и около стремежа към красота. Но през Колониализма старата вражда отново е разпалена, като с терор е свързван предимно исляма.

Но атентатът в Крайстчърч показа, че за тероризмът няма религия, а ислямофобията е толкова опасно явление, колкото и Ислямска държава, защото когато става въпрос за убийството на невинни и нищо неподозиращи хора не може да има двойни стандарти. Заплахата не различава атеистите от мюсюлманите и християните. Всеки е потенциална жертва както на организирани групи, така и на дребни екстремисти, които се въоръжават с кураж през интернет.

Атентатът в Нова Зеландия показа и доколко е проникнал интернет в живота на хората. От живото предаване на масовото избиване става ясно, че Брентън Тарант е моделирал много внимателно атаката си, а от многобройните надписи на латиница и кирилица, може да се съди, че не е сам в ужасяващата си идеология.

Събирането и разпространяването на екстремистки идеали не е нещо ново. Случва се и лично, и онлайн. Вече е лесно за хората, които искат да обсъждат такива идеи, да се намерят един друг. Докато преди години срещите им бяха рядкост, онлайн платформите днес им предоставят възможност почти мигновено да обменят мнение. Насърчават възгледите си за насилие и при положение, че са открили съмишленици , безобидните им фобии и расизъм се радикализират и водят до трагедии.

Случилото се е знак за социалните мрежи, че не обръщат достатъчно внимание на екстремистките възгледи и призиви за терор, както и че ъндерграудът на интернет, т.нар. Deep Web и Dark Web стават все по-неконтролируеми, обработвайки определен тип хора в тези пространства да се превърнат в терористи.

Лозунгите за мъчителна смърт и надмощие, които Запада и Изтока си разменят през последните две десетилетия, изглежда дават плодове, а джихадистите не са онези митични образи с дълги бради, криещи се в лагери в пустинята, а са хора като нас.

 

 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види