Гергана Димитрова кани пет авторки с различна националност в задочен разговор, който осмисля миграционните процеси днес като вид движение на тела, стоки, услуги, информация, пари, души, мисли, мечти, вируси, необходимости. Това се случва в най-новия й режисьорски проект "Мовименто/Вариации" (Пет миниатюри и едно интервю на тема движение), чието последно представяне за годината е на 10 декември в ДНК.

Този своеобразен диалог обединява гласовете на Здрава Каменова, Мариана Събева, Улрике Сиха (Германия), Ив Лей (САЩ/Великобритания) и известната българска хореографка и изпълнителка Галина Борисова. През различни подходи са тематизирани разнородни парчета от динамиката на съвременността.

Представлението е съсредоточено върху мисленето за движението като хореография, като природна и житейска потребност; за движението, противопоставено на статичното; за движението като разпространение на идеи, за дигиталната динамика, за #MeToo, за Илън Мъск; за движението на пазари и природни ресурси; за неизменното движение към смъртта; за технологичното развитие, дори за движението из космоса.

Снимка: Никола Митов

Ето какво още ни разказа Гергана Димитрова…

За какво е този спектакъл, освен за движението?

Този спектакъл е за нас като хора, населяващи този свят на медии и физическа реалност, за нас като социално и икономическо общество, за нас като същества, които мечтаят, купуват, страдат, обичат, желаят, празнуват и умират. Той говори за нашата преходност и нашата вечност, за това, че всички ние се движим във времето и пространството, устремени към неясна цел.

По какъв начин обединявате петте театрални миниатюри?

Петте миниатюри са обединени от темата за движението. Всички те разглеждат различни негови аспекти, разказвайки различни истории, които се случват на различни места и с различни персонажи. Тримата актьори (Елена Димитрова, Красимира Кузманова-Кокран, Тони Карабашев)  изиграват всички герои - семейство в Щатите, чиято водна костенурка е избягала към Гърция, разказ за раждането на движението Me Too, лекция за изкопаемите енергийни източници и петролната индустрия, изповедта на едно дигитално тяло и туристическа оферта за пътуване до Марс. Интервюто с хореографката Галина Борисова обединява историите в един общ разговор за танца на телата и идеите. Нейният глас ни разказва за това как изкуството разглежда движението.

Най-важните теми вътре…

Централните  въпроси са: "Накъде се движим и защо?", "Можем ли да спрем?". С леко намигване излиза, че сякаш не можем да решим кое ни плаши повече - движението или покоят, животът или неговият край? А ние питаме - защо трябва да се плашим въобще, щом всичко е "уау" - както казват героите в една от миниатюрите.

Как очаквате да си тръгне зрителят от него?

И замислен, и облекчен, и доволен, че в крайна сметка, всичко има край - и хубавото, и лошото, и това е част от самия живот. По пътя към вкъщи може да си помисли дали би тръгнал към Марс, ако му се отвори такава възможност или е по-добре да си направи още един профил в някоя социална мрежа и така да си осигури вечен живот в сървърите. Или и двете.