По-рано днес се случи дългоочакваното откриване на "Бронзовата къща" в присъствието на автора - Пламен Деянофф, както и на официални лица: Андреа Вике, посланик на Република Австрия, Николаус Шафхаузен, директор на Кунстхале Виена и Бернхард Хайнц, председател на УС на Фондация "Пламен Деянофф". Представители обаче на Столична община не се появиха на официалното откриване.

Отношенията им с артиста рязко се влошиха, след като той даде за австрийските медии интервю, в което говореше за съвместната си работа с българската страна по проекта.

Този важен и единствен по рода си към този момент за нашата среда проект би трябвало да се яви като катализатор и да изведе принципите, по които се случва публичното изкуство у нас. Без ясно регламентиране на процесите и механизмите закономерно се появяват конфликтни ситуации, както от страна на изпълнителите, така и за обществото, към което е предназначено това изкуство.

Бронзовата къща живее своя живот вече няколко месеца, през юни беше монтирана, а едва септември получи своето така важно концептуално осветление. Работата е с временен характер и ще остане на площад Александър Първи до края на годината. Бившият мавзолей като ключово място ще се превърне в постоянна площадка за временни произведения на изкуството, са обещали от Общината.

Австрийско-българският художник Пламен Деянофф, който живее във Виена, преследва повече от 10 години художествената цел за създаване на бронзова скулптура, с достъпно за публиката вътрешно пространство – Бронзовата къща. Това е обект с размери на основата 5,4 м х 5,4 м и височина 11 м, който се състои от отделно излети бронзови елементи, в който – както в къща – може да се влиза. Части и фрагменти от работата на Деянофф са показвани на едни от най-важните художествени форуми в световен мащаб, като в цялост се появи на българска земя инфарктно и със закъснение.

Проектът се реализира по повод на последователните председателства на Съвета на ЕС на България и Австрия и е видим символ на приятелството и връзките между двете страни.

Важно е да се отбележи, че Бронзовата къща наподобява Хрельовата кула в Рилския манастир – един много ценен паметник от средновековната българска история. Самата скулптура е с препратките си към традиционните елементи на българската от Велико Търново и Арбанаси, които са вдъхновили и самия Льо Корбюзие.

Авторът сподели пред Seen, че в момента се готви нов културен проект, свързан с Арабанаси, а с германски партньори ще реализира също така списание, което отново е свързано с България.

До този момент изграждането на Бронзовата къща е най-големият двустранен австрийско-български културен проект за последните десетилетия, като разходите за изграждането в София възлизат на около 300 000 евро, предоставени от чуждестранни спонсори – корпорации и фирми, както и от австрийската страна, а укрепването на фундамента е от страна на Столична община. Общата стойност на проекта с всички презентации по света и самата реализация възлиза на 2 милиона евро.

Развълнуван през множеството артистът благодари на всички институции и хора, които са помогнали Бронзовата къща да се появи в българската публична среда.

Открита е вече и сесия от Столична община за нови проекти, които да се появят на това обществено значимо място.

Повече за Бронзовата къща, която предизвика дискусия и полемики с появата си както в обществото, така и в арт средите, научете тук.