В историята неведнъж смъртта е прекършвала някоя голяма любов, но покрусата рядко е оставяла красиво наследство. Добър пример за такова е известният комплекс Тадж Махал в Индия, който е бил направен от моголския владетел Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал. В Европа също има подобна трагична история, която довежда до създаването на едно от най-необикновените места, където човек може да се окаже.

До 50-те години на 20. век малцина си спомнят за съществуването на Свещената гора или Градината на Бомарзо в италианската провинция Витербо. Комплексът е напълно изоставен, а сред избуялата растителност около сто години са били скрити скулптури от фантазии и кошмари.

Над 24-те статуи в маниеристичен стил са направени през 1552 г. по поръчка на Пиер Франческо Орсини, който е водач на отряд наемници, но и любител на изкуството. Орсини, известен още и като Висино, е покрусен от смъртта на любимата си съпруга Джулия Фарнесе и решава да създаде нещо уникално в нейна памет. Затова той наема известният Пиро Лиджорио да направи дизайна на серия от статуи. Именно Ладжорио е човекът, завършил катедралата на Свети Петър след смъртта на Микеланджело и е направил дизайна на фонтаните на Вила д`Есте в Тиволи. Самата изработка на статуите е дело на Симоне Мосчино.

Заради трагичната причина за изграждането на парка, усещането, което навява Бомарзо, е по-различно от обичайното възхищение и естетическа наслада на подобни места. Всяка една от скулптурите там е различна от останалите и съдържа някаква налудничава загадъчност. Статуите изглеждат сякаш разпръснати из гората, така че посетителят се натъква на тях една по една и всеки път получава различно внушение. Така един път виждате картагенски боен слон, който е нападнал римски легионер, а друг път – фонтан с летящия кон Пегас или наклонена на една страна къща. На гърба на скулптурите едва могат да се видят цитати от италианските поети Каро и Битуси, както и от кардинал Кристофоро Мадрузо – приятел на Висино, в чест на когото е издигната Наклонената къща.

Според някои учени цялостна концепция за Градината на Бомарзо все пак има и тя е свързана с романа "Hypnertomachia Poliphili", който също крие малка мистерия. Не е ясно със сигурност кой е авторът му, но се предполага, че това е Франческо Колона. Ръкописът е отпечатан през 1499 г. във Венеция с една от първите форми на печатарска техника.

Постепенно паркът запустява и е изоставен чак до 50-те години на 20. век, когато Салвадор Дали отива там и прави кратък филм за него. По-късно художникът е вдъхновен от Свещената гора за картината си "Изкушението на св. Антони" от 1946 г. Жан Кокто също посещава Бомарзо, както и мнозина други, дошли да попият от необикновената атмосфера на мястото.

Възроденият интерес към парка привлича внимание на семейство Бетини, които започват възстановяването му, което продължава през 70-те. Костите на Джовани Бетини и Тина Севери, които възраждат Бомарзо, днес се намират в гробница над парка. Тази осмоъгълна гробница в ренесансов и етруски стил е издиганата за Джулия Орсини 20 години след самия комплекс и в наши дни там още има мемориал на любимата на Висино.