Бялата фигура на хълма
Преди около 90 млн. години територията на днешна Англия се е намирала под водата и по дъното на този огромен океан са живели многобройни микроорганизми. В един момент тектонските движения изтласкват част от земята над вълните, а животинките остават върху скалите. С времето черупките им образуват дебел варовиков слой върху камъните и именно той е източникът на огромни количества бял тебешир в днешна южна Англия. Тебеширът е изключително достъпен навсякъде, а в наши дни характерният му цвят привлича мнозина туристи към природни забележителности като белите скали на Дувър или Бийчи Хед на океанския бряг.
Тъй като тебеширът е лесен за добиване, местните хора винаги са разполагали с огромни количества. Може би най-нестандартната им идея е да рисуват с него по хълмовете.
От векове хората в южна Англия имат традицията да премахват горния слой на почвата, под който се появява белият варовик. Те са се научили как да оформят с него огромни бели фигури в земята, фигури, които не приличат на никакви други.
Когато под повърхността няма материал за поредното произведение на изкуството, хората най-често изкопават линиите на фигурата и после ги запълват с тебешир, който носят от другаде. Фигурите най-често се правят на хълмове, заради по-добра видимост и много често те могат да бъдат разбрани само от по-голямо разстояние.
Тази форма на колективно изкуство е достатъчно популярна в южна Англия, че днес там да има около 57 такива. Учените вярват, че в миналото те вероятно са били около двойно повече.
Най-старото подобно изображение е от 1000 г. пр. Хр. и е известно като Белият кон в Уфингтън. Конят е създаден в графство Бъркшир чрез прокопаването и запълването на канавки с тебешир и е нещо като талисман на местната общност. Той до такава степен е свързан с културата на местните, че те поколение след поколение продължават да го поддържат в отличен вид.
Прави впечатление, че фигурите на коне са най-предпочитаните изображения и това вероятно се дължи на вдъхновение именно от Белия кон в Уфингтън. В графство Уилншир също имат такъв - техният е Белият кон от Уестбъри. Според легендата той е направен в чест на победата на крал Алфред в битката Еоандун през 878 г. Белият кон на Осмингтън пък е на варовиковите хълмове на Уеймут, в графство Дорсет. Той е направен през 1808 г. и изобразява крал Джордж III, който язди своя прочут жребец. Легендата гласи, че кралят се подразнил, защото изображението го показва как напуска селото, а не обратното. Според местните монархът им се разсърдил и повече не се върнал по техните земи. Забележителното в случая е, че това е единствената подобна фигура от тебешир, която изобразява ездач.
Основната тема в този вид изкуство очевидно са конете, но има и хора. Например Дългият човек от Уилмингтън, който може да бъде видян на стръмните склонове на хълма Уиндоувър, близо до Уилмингтън. Това изображение в в графство Източен Съсекс и е само двете тебеширени фигури, изобразяващи хора в Англия. Мястото е популярно за сбирки на паганистични култове, които вероятно са привлечени от неговата древност. Никой не знае кога е бил създаден Дългият човек - някои учени мислят, че фигурата е създадена от монаси между 11-15 в., но според други я е имало още през римско време.
Интересен факт е, че преди 1874 г. очертанията на Човека са били видими само при определена светлина. През същата година обаче доброволци добавят множество жълти тухли, за да направят изображението по-добре разпознаваемо.
Вероятно най-сособена история има Кивито от Булфорд. Това изображение от тебешир е направено на хълма Бийкън в Булфорд от новозеландски войници. Те очакват корабите, които ще ги отведат у дома след края на Първата световна война, но това отнема толкова много време, че в лагера настава опасност от бунт. За да имат с какво да се занимават, техният командир им нарежда да направят едно голямо бяло киви на хълма.
Кивито остава там след като войниците си заминават и през през 70-те и 80-те години почти е заличено, защото никой не го поддържа. То е възстановено през 1986 г. и сега грижа за него има британската армия.
