Александрийската библиотека

Александър Велики завладява Египет и създава град на свое име през 331 г. пр.Хр. След смъртта му неговите военачалници си разделят империята му и Александрия попада по властт на Потлемей. Неговата династия управлява Египет няколко века, а Александрия е научната и културна перла на страната.

Градът става известен с огромната си библиотека, която съхранява познанието на древния свят. Библиотеката е построена през 3 в. пр.Хр в чест на деветте Музи и с времето се превръща в значима институция с множество хранителници за ръкописи, аули за изнасяне на лекции и градини. Някои от най-големите умове на древността черпят познание и на свой ред оставят собствено такова в Александрия. Не е известен точният брой на ръкописите в легендарната библиотека, но те са били между 40 хиляди и 400 хиляди.

Библиотеката на Александрия е толкова важна част от града, че са необходими няколко пожара, поне едно земетресение и няколко войни, за да изчезне от историята и да остане в митологията.

Все пак най-разпространената версия за края на Александрийската библиотека е, че тя е станала жертва на пожар по време на кампанията на Цезар през 48 г. пр.Хр. Редица хроникьори твърдят, че той е запалил пожар на корабите си и огънят е минал на сушата. По време на кампанията на Аурелиан през 270 г. сл.Хр. Библиотеката отново е запалена и учените изнасят каквото могат в малък храм в другия край на града. През 391 г. сл.Хр. Император Теодосий I забранява езическите храмове и последното скривалище на знанието в Александрия е унищожено. Повечето учени вярват, че това е краят на Александрийската библиотека. Въпреки това, част от тях посочват, че не е сигурно дали ръкописите още са били в храма, когато той е бил разрушен.

Последният случай, когато библиотеката е спомената в историческите извори, е покрай завладяването на Александрия от арабите през 642 г. сл.Хр. Според летописите, халиф Омар нарежда библиотеката да бъде разрушена. Повечето учени обаче не подкрепят теорията, че библиотеката още е съществувала по това време.