Понякога природата се разтваря и ни приютява в прегръдките си, за да се помолим, да медитираме или просто да бъдем. Всяка една гора, всяко едно поточе, всяко едно цвете ни нашепва молитва и ни дава сила да продължим по собствения си път.

През вековете природата е била обожествявана, както и би трябвало да бъде, ставала е също така и част от религиозни събития, тя и до днес с присъствието си ни напомня, че не сме нито единствени, нито съвършени, камо ли божествени. Просто хора.

Сега ще разкрием пред вас няколко важни места в природата, които са свързани с вярата и преклонението на човека.

Галилейско море

Свещено място за християните, защото според евангелията на неговите брегове Иисус призовал първите си ученици – рибарите Петър, Андрей, Яков и Йоан, като именно на това място извършил и своите чудеса: ходеното по вода, също така накарал бурята да замлъкне, нахранил гладното множество от близо 5 000 души. Също така се смята, че над него той произнесъл Проповедта на планината.

Галилейското езеро, наричано още Галилейско море, Тивериадско езеро (море), Генисаретско езеро (море), Хинеретско море (Хинарот), Кинеретско езеро (на иврит: Ям Кинерет, Кинерет) е най-голямото сладководно езеро на Израел. Вече две хилядолетия то е важно място не само за християните, но и за евреите.

Чимни рок

Двата скални фундамента се извисяват над националния парк "Сан Хуан" в Югозападно Колорадо и подсказват общение с Бога. Древният народ пуебло смятал мястото за свещено и изградил наблизо голямо наблюдателница – къща, от която да гледат Луната как се издига между двете масивни кули. Тези две скални висини – Чимни рок – Коминът и по-нисичкият Спътникът, помагали на конкистадори, мисионери и златотърсачи да се ориентират в дългите и сложни премествания в тази зона.

Днес той представлява археологически обект и туристическа дестинация, като също така служи и за място за провеждане на културни събрания на американски индианци.

Улуру

Намира се в Централна Австралия, пустинни пясъци го обкръжават, а Улуру или Айръс Рок напомня с размерите си за силата и мощта на природата. Със своите 335 м, той е по-висок от Айфеловата кула и се смята, че е на между 300 и 400 млн. години.

Преди 500 милиона години Улуру е била част от океанското дъно. Монолитът в продължение на много години е бил вписан в книгата "Рекордите на Гинес" като най-големият в света. Поради минералите в скалния й състав, в зависимост от времето и атмосферните условия скалата може драматично да промени цвета си от почти виолетовосиньо до огнено червен.

На 19 юли 1873 г. скалата е посетена от европейски картограф, който й дава името на тогавашния Главен секретар на Южна Австралия, сър Хенри Ейърс (или Айерс).

В аборигенските легенди и религия, Улуру има огромно значение. Аборигените вярват, че под повърхността на планината има огромна кухина, където се намира енергиен източник, който те наричат Tjukurpa (Времето на сънищата). Те смятат, че през цялото време на обиколката около скалата човек сънува. Мястото се почита като свещено от местния народ аранда.

Днешните племена говорят, че техните древни прародители са населявали земята около могилата. Те са оставили своята история във вид на рисунки, изсечени в повърхностния скален слой на много места по повърхността на монолита. В няколко от пещерите в Улуру има изобразени множество истории от "Времето на сънищата". Рисунките по стените датират от десетки хиляди години, като са били обновявани многократно през поколенията. Така хилядолетната история и легендите, свързани с това величествено място, се запазват и предават във времето.

Мауна Кеа

Това красиво име означава "Бяла планина" и идва от бялото покривало, с което е обгърнат през зимата най-високият връх на о-в Хаваи.

Мауна Кеа всъщност е угаснал вулкан. Според хавайската митология върхът на този вулкан е свещено място и до него в миналото се допускат само най-високопоставените вождове на племената. В древността хората, които живеят тук, разчитат на горите по склоновете му за храна и подслон, а на базалтовата изстинала лава – за направа на сечива. Има керемиден цвят. Според легендите тук живеят най-различни божества, включително и снежната богиня Полиаху, която, както разказват преданията, спряла изригването на вулкана със своята снежна мантия.

В днешно време на Мануа Кеа се намира една от най-големите оптични и инфрачервени обсерватории.

Татул

Разбира се, че ще приключим тази разходка из свещените природни места с такова в България. Като цяло при нас природата е била част от обредните процеси на древните народи, обитавали нашите земи. И до днес дадени места се смятат за заредени с изключителна енергия и история, и послания, свързани с вярата. Мистиката властва, често хората говорят и за паранормални явления.

Разбира се, на място като Родопите е нормално да се почувстваш отлепен от земята и сетивата ти да са обострени и пълни.

Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е тракийското светилище край село Татул. То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград.

Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона.

Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.

През ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.

През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6-метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени – печати.

През втората четвърт на ІІІ в. мястото е населено отново. От това време е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267 – 269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на ІІІ в. вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид.

Нов период на разцвет започва през ІХ – Х в. Тогава са извършени поредните преустройства.
Финалният етап от живота върху хълма край с. Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени 8 гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на ХІІІ в. и бележи края на вековния живот на хълма край Татул.

Обектът е отворен за посещения, има охрана, както и постоянно видеонаблюдение. През 2011 г. беше проведена кампания "Чудесата на България" и след електронно гласуване обектът беше избран за едно от 10-те чудеса на България.