Снимка: Pixabay

Великденският остров разказва нова история

В продължение на много години Великденският остров е в ролята на източник на любопитство, но и вдъхновител на множество истории, опитващи се да обяснят наличието на странните каменни глави на него. Учените непрестанно се опитват да си представят живота на цивилизацията, която ни ги е завещала. На кратко най-популярната версия звучи така:

Примитивни полинезийски мореплаватели успели да достигнат до острова, познат още като Рапа Нуи и отстоящ на около 2 300 мили от бреговете на Чили, и се заселили там. Мореплавателите останали на острова и се превърнали в заселници, които сложили началото на мистериозна цивилизация. Популацията им се разраснала и започнала да просперира, докато накрая не станала толкова голяма, че била изправена пред недостиг на естествени ресурси на острова, което станало причина за вътрешни конфликти, довели до краха й. Междувременно обаче успели да създадат и каменните мегалити, които ни удивяват днес.

Звучи правдоподобно, нали? Като изключим частта с извайването на големите каменни глави, тази история е до болка актуална и днес. Като че ли в нея можем да открием архетипното поведение на човечеството по принцип – заселваме се в девствено кътче в природата, започваме да използваме ресурсите му, за известно време просперираме и достигаме до големи върхове. После обаче ставаме много, пространството започва да е прекалено малко за нас, а ние да искаме прекалено много от него. С увеличаването на броя ни се увеличават и начините, по които експлоатираме въпросното място, после ресурсите свършват, а ние, след като сме достигнали критична маса, която не може вече да съществува с оскъдните ресурси, започваме войни и се самоунищожаваме.

И макар тази версия да звучи като дистопичен разказ, който дори малко плаши със своята правдивост, може би историческите събития не са се развили точно така. Информацията идва от ново проучване, направено на базата на предполагаемите инструменти и сечива, използвани за направата на големите човешки глави, познати още "моаи". Според поместения в научното издание "Пасифък Археолоджи" доклад, има достатъчно доказателства, които да ни карат да смятаме, че островът е бил дом на развито и изтънчено общество, но и че бързо се е превърнал в център, в който хората не само успешно обменяли информация и знания, но и са си сътрудничили.

В продължение на много години учените са си блъскали главите около това каква точно  е била цивилизацията, която е създава тези неповторими скулптури. Хипотезата, че тя може да е била изградена на сътрудничество и културен обмен, а не са завоевателски дух обаче може да преобърне общоприетата теория.

"Идеята, че войнският, състезателен дух е довел до краха на цивилизацията от Великденския остров, може и да се окаже преекспонирана" – такова е мнението на археолога от университета в Куинсланд – Дейл Симпсън младши. Според него каменоделството от толкова висока проба е сигурно доказателство за сътрудничество между различни семейства, но и между различни социални и занаятчийски групи на острова.

Достигналите до нас устни предания ни казват, че преди около 900 години две канута успели да стигнат до острова. Така било сложено началото на популация, която бързо започнала да наброява хиляди. Нейните представители някак успели да изваят почти хиляда глави, които са само част от статутите – те всъщност са в цял ръст, но с течението на времето естествени природни процеси са ги вкопали до шиите в земята. Най-голямата от тях е с височина от двайсет метна, а според Симпсън и неговите колеги това е сигурно доказателство за изключително напреднала цивилизация. Така той е склонен да заключи следното пред електронното издание "TreeHugger":

Древните Рапа Нуи са имали своите владелите и свещеници, но и занаятчийски обединения, които са се занимавали с риболов, земеделие, направа на сечива и материали, има ли са и група хора, които са се занимавали изцяло със създаването на каменните статуи.

Екип от археолози внимателно е изследвал 21 от намерилите над 1 600 каменни сечива, намерени на острова при скорошни разкопки. Те са направени от базалт и показват тесни отношения на сътрудничество, между хората, правили инструментите, и ваятелите на човешките фигури. Учените искали да разберат какви материали са били нужни за изработването на артефактите, с които са си служили каменоделците, и дали те са идвали от места, намиращи се в близост до обитаваните от тях места.

Имайки предвид факта, че на острова има много източници на базалт, екипът се надявал да разбере както е бил добиван той и как, след като е извлечен и обработен, е бил транспортиран до местата, където са издигани фигурите.

Базалтът е всъщност сивкава скала, в която на пръв поглед няма нищо специално. Когато се обаче разгледат внимателно химическите характеристики на пробите от различни образци, става видима ясна разлика между концентрацията на различни елементи в тях. Скалите от всяка кариера са различни, както са различни и геологичните характеристики на всяко място. След като определили откъде е идвал базалтът, използва на различните сечива, археолозите достигнали до няколко хипотези и следи.

"По-голямата част от сечивата "токи" идвали от една точно определена кариера. Това означава, че, щом островните жители са открили изкопно място, което им е харесало, те са започнали да го използват продължително. Фактът, че е бил използван един вид материали, за мен е доказателство, че тук става дума за сътрудничество – категоричен е Симпсън. ­– Именно в това се криел техният успех – те са си помагали."

Според Симпсън наличието на сътрудничество от толкова големи мащаби не се връзва с популярната в момента идея, че обитателите на Великденския остров са изчезнали вследствие на противоборство за ограничени ресурси.

Все още има много мистерии, които витаят около Великденския остров, пораждани главно от неговата изолираност от останалия тогавашен свят. Едно е сигурно обаче – това, както и сега, хората, които са го обитавали, са били в тясно сътрудничество, което им е помагало да се развиват. Макар големите вреди, нанесени от колонизацията и робовладелството, част от култура на Рапа Нуи е запазена и днес. "Днес има хиляди хора от народа Рапа Нуи, обществото им не е изчезнало" – категоричен е Симпсон. Освен това те са културните наследници на множество големи каменни статуи, които да им напомнят колко далеч са стигнали техните прадеди. Според археолозите именно такива исторически примери за това на какво е способна човешката цивилизация, дори в на неблагоприятни и изолирани места, дават надежда за бъдещото на нашата цивилизация.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види