Текилата е питието, което е давало истинския старт на не едно и две партита. Огнената вода в шотове или в коктейл, отдавна е една от най-добрите посланници на Мексико по света. Текилата е прочута, а столицата й се казва... Текила.

Сантиаго де Текила в щата Халиско се намира на около 60 километра от град Гуадалахара и изглежда като рая. На брега на океана, с класическа местна архитектура и устроен много благоприятно за туристи, Текила е истинска столица.

Всичко започва от синьото цвете агаве. Много преди пристигането на конкистадорите, местните култури са знаели как да сготвят сърцевината на растението и после да я оставят да ферментира в алкохол. След като испанците завладяват тези земи, те започват да дестилират ферментиралия мескалин, а резултатът е днешната текила.

През 17. век големи дестилерии за текила започват да функционират, а някои от тях съществувати до днес като La Riojena, основана през 1795 или Destiladora de Occidente (сега Tequila D’Reyes), основана през 1840 г.

През 70-те текилата, наричана още Мескалово вино, започва да става популярна извън пределите на Мексико. Тогавашното правителство реагира изненадващо бързо и през 1974 г. запазва правата на името на питието. След това текилата става част от държавно регулирана политика, която е съчетана с доста усепшна туристическа политика към региона. Колкото и странно да звучи, мексиканското правителство се е погрижило напитката от синьо агаве да се произвежда само 4 региона в страната, но над 80% от текилата се произвежда в района на Текила.

През 80-те години започва истински бум в продажбата на текила, а впоследствие Текила е обявена за част от Светвното наследтво на ЮНЕСКО. В наши дни Текила и околностите са един от най-посещаваните туристически дестинации в Мексико и това не се дължи просто на естествения им чар. Самият град е цветен, спокоен и автентичен с красива архитектура, Национален музей на текилата и катедралата на Сантиаго Апостол. 

Една от най-популярните дестинации е влакът между Текила и Гуадалахара, който е пуснат в движение през 1997 г. и се нарича Текила Експрес, разбира се. На този влак има истински мариачи, неподправена атмосфера и добър изглед към полетата с агаве.

По Пътя на текилата пък има насаждения с агаве, археологически разкопки и опалови мини. Както и вулкан. Някои от именията по пътя са отворени за туристи като дестилерии и ресторанти. Там туристите могат да видят процеса на създаване на напитката и сами да се пробват да направят текила. Могат и да опитат мескалиновия продукт на местните майстори или да се насладят на местната кухня. В Текила има за всекиго по нещо.