Тази история е като една модерна, горчиво-тръпчиво-сладка приказка, но все пак приказка, защото завършва като приказка. Тя започва с това, че Долорес е най-малкото от седем деца в малкия ирландски град Лимерик. Провинциален град, в който нищо не се случва и за едно талантливо момиче няма какво толкова да се прави, освен едно. Тя отива на прослушване в местна рок банда със странното име The Cranberry Saw Us, която по-късно променя името си на The Cranberries.

Вече не толкова малката Долорес записва първия албум с групата през 1993 г. и болезнено иска с него да тръгне нагоре по дъгата на успеха. "Everybody Else Is Doing It, So Why Can't We?" е името на материала и то издава цялата искрена емоционалност, която звучи и от музиката на групата. "Всички го правят, защо ние не можем?" е основният въпрос на фрустрираните млади музиканти след първоначалната липса на успех. Тогава шансовете наистина не са на тяхна страна – The Cranberries са неизвестна група от малък град в малка държава, с богати музикални традиции, но с твърде малко световноизвестни музиканти, които до този момент се изчерпват основно с U2.

Но приказката си е приказка и в тази част от нея Долорес тръгва нагоре по дъгата, където са мечтите.

Групата не знае какво да очаква от творението си, а то пораства бързо пред очите им. "Everybody Else Is Doing It, So Why Can't We?" оглавява класaциите във Великобритания и Ирландия в годината на излизането си, а през 1994 г. върхът е достигнат след издаването на "No Need to Argue". Вторият албум е много по-мрачен, а текстовете на песните по един обсебващ начин обхващат всичко между живота и смъртта. Дори най-известната песен от албума и дискографията на групата - "Zombie" поддържа тази стилистика. Тя е написана от Долорес и е посветена на бомбените атентати на ИРА в Уорингтън през 1993 г., при които умират 2 деца. През 90-те самата Долорес е една природна стихия от талант и харизма, величествено стъпила на върха на своята дъга, а с The Cranberries тя издава още три успешни албума до разпадането на бандата през 2003 г.

Както приказката за мнозина други, соловата й кариера е значително по-скромна. Ангелският й глас не е достатъчен без другите от The Cranberries и в нейните албуми липсва познатото богатство от идеи и мелодии. Старата алхимия се завръща със събирането на състава през 2009 г., а през 2017 г. The Cranberries дори издадоха акустичния албум "Something Else" с кавъри на десет техни сингъла и три нови парчета. Материалът съдържа 13 песни, записани с ирландския камерен оркестър в Университета на Лимерик.

Извън светлините на прожекторите провиторечията в Долорес са класически образец за борбата на крайностите в самоличността на големия артист. От една страна тя има красив, нежен и запомнящ се глас, но завинаги остава в спомените с пънкарски вид и с късата си подстрижка от 90-те. От друга страна Долорес е силно религиозна и посещавала папа Йоан Павел II два пъти през 2001 и 2002 г., като дори завежда майка си да се запознае с него. Певицата е поканена от папа Франциск за ежегодния коледен концерт във Ватикана през 2013 г., но въпреки католическите традиции, Долорес е разведена след 20-годишен брак, с три деца от бившия мениджър на Duran Duran.

Всички противоречия може би се дължат не просто на артистична персона, ами на сериозно психическо заболяване. През 2014 г. Долорес е арестувана на американското летище Шанън след полет. По време на полета от Ню Йорк тя се държи грубо с екипажа и обижда пътниците. При ареста певицата оказва яростна съпротива и удря с глава единия от полицаите, а другия наплюва, като през цялото време им крещи, че тя им плаща заплатите от данъците си. Всички обвинениня срещу нея са свалени по-късно, след като тя се извинява публично и дарява 6000 евро.

Под повърхността обаче се случва нещо друго. Медицинският доклад от случая доказва, че в момента на инцидента Долорес не е била в добро психическо състояние, а по-късно певицата публично призовава хората с такива проблеми да потърсят помощ. От помощ има нужда и самата Долорес, която вече върви надолу по дъгата.

През 2017 г. някои от концертите на Cranberries бяха отменени, заради нейни "проблеми с гърба", но през същата година тя публично призна за биполярното си разстройство, което е диагностицирано две години по-рано. Певицата признава, че винаги е имала проблеми с резките промени в настроенията, а постоянните люшкания между екзалтация и депресия са белязали целия й живот.

Долорес дори посвещава една песен от последния албум на групата на това:

С The Cranberries Долорес стигна върха на дъгата си, защото създаде музика, заредена с едно настроение, което кореспондира правилно само с подобно на него. Затова групата звучи в пълната си цялост в меланхоличния момент, музиката им докосва, когато сте в размисъл за мястото си в житейската мелница или просто когато  мислите за някого, когото сте обичали, обичате или ще обичате. Долорес О`Риърдън завеща музика, изящна като скулптура, интелектуална като тръпка и сладко-горчиво-тръпчива като изгубена любов.

Кой би предположил, че в дните след 15 януари 2018 г. поводът да си пуснем The Cranberries ще бъде това, че Долорес слезе от дъгата?